Прощаваме се с Българския патриарх Максим

 Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим почина на 98-годишна възраст, след като беше в много тежко здравословно състояние и дори беше на командно дишане.  Светия синод отричаше, че състоянието му е тежко, за да уреди делата около патриаршията. Патриарх Максим ще бъде погребан в петък в Троянския манастир. Днес, 8 ноември, в храм „Света Неделя” в столицата ще бъде отслужена панихида, на която ще бъде докарано тялото на патриарха. В петък ще се отслужи официалната литургия в храм-паметник „Свети Александър Невски” от 09.00 часа. От 10.30 часа ще започне опелото, на което ще могат да присъстват и граждани, които искат да изразят последна почит към патриарх Максим. Непосредствено след опелото в храм-паметник „Св. Александър Невски”, тялото на патриарх Максим ще бъде пренесено в Троянския манастир, където ще се извърши погребението.

 

Кратка история за живота на Патриарх Максим:

Марин Минков, както е светското име на патриарха, е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова, пише за него в „Уикипедия“. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Там е обучаван от КГБ за бъдещия му патриашески пост. След завръщането си в България, през 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

по информация на Даниел Стойнев, http://www.inter-view.info

 Прочетете още:

Истинската вяра



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход