10 дни, нали?

 Николай Цеков

Ако в миналото си имах съмнения,

 то ги събрах като наръч подпалки

 и ги отнесох, запалих и изгоряха.

 Въглените им тлееха, но догоряха,

 пепелта им излетя през комина,

 защото съмненията са като сухи съчки в гора,

 където дърветата са вяра, тревата мечта.

 

Сега трябва да обявя края им, за последно.

 Загубил съм ги и не виждам нищо нередно.

 Но нали зимата винаги ще има тъга

 в една не вечнозелена гора

 и тревата ще чака по-топли дни,

 когато е слънчево и снегът се топи.

 Един ден обещава това да е вечно, нали?

Последни публикации на Николай Цеков:

Такса смет и други тегоби…

Хората и котките си приличат… по ината

 



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход