За кой край става въпрос?

Наскоро в къщи гледахме Спортист на годината, нещо важно изглежда, беше… Страхувам се, че ако попитаме някой млад човек, как му се е сторило шоуто, ще каже: Супер! Просто, защото беше някаква програма… стегната… програма просто, с ефекти, тип комикси, на които героите изглеждаха черно – бяло сбръчкани и съсипани, ама карай

Така, и Биг – брадър е супер, а още повече е супер, ако в него има и „отворени“… И, разбира се, черно – бели, за да има развитие… 

Всичко е супер: както славославящите речи на Спортиста, които ако бяха в училище – щяха да бъдат игнорирани по самата си декламаторска същност, така и полярното пълно безумие на глупостта „това да бъдеш себе си“ при Големия брат…

Всичко е супер…

Бунтът се равнява на приемането, ако социолог се изкаже, ще е интересно…

Мисля си, че нещата се изравняват… И Лиса Джерард ще е супер в тая поредица, което си е Супер… Всеядността порок ли е или вид адаптация, което си е направо емоционална интелигентост – знаем, че емоцията е винаги свързана с оценката… личната, а доколко е лична – е друг въпрос… Става въпрос за социум, създал се вече и много силен… непоклатим и уверен…

Зная, че има хора, и не само млади, които не гледат масово телевизия, теглят си парчета от интернет, и си мисля… По-точно, мислех си: Слава богу, не сме сами… Но, има хора, които вече дори и това не правим… И интернет не е достатъчен… Тогава,  значи ли, че сме си самодостатъчни… Всъщност, най-прекрасното нещо е, да се отървеш от досадата… Проверено от опит… Което значи, че сме аут…

В същото време, нещата, за които боледувахме толкова дълго, започват да се постигат, независимо от нашите усилия и въпреки тях… Социумът – непоклатим и уверен и чак тогава се обръща другата страна на монетата…  хората започват да се отварят. За всичко, което е „супер“… Включително и за личните и духовни търсения… Когато са  продаваеми, а може би така трябва, за да се затвори цикълът… сега ние ще слушаме послушно как новопокръстени гурута обясняват как всичко е в главите ни… И просто мълчаливо ще ги пропускаме, защото отдавна вече и това не ни стига… както преди  не ни беше достатъчен само и единствено рекламно-материалния свят… 

Сега, съм само с пожелание за едно: Да се запази наистина мисълта, защото ирационалното не е безопасно, в този смисъл – здраво стъпили на земята, която и да е тази земя… Нещата се обръщат в кръговете на спиралата… ирационалното търси рационалното… колкото и на пръв поглед да изглежда обратно… 

Написах го, защото това е едно непрекъснато чакане… И се радвам… За тези, които ще успеят в баланса…  Вътрешния, и не само… Защото, никъде не е само черно-бяло, а цветно-преливащо се… дано… 

С обич!



Един Отговор на За кой край става въпрос?

  1. „…ирационалното търси рационалното…“ , „никъде не е само черно-бяло, а цветно-преливащо се…“
    Да! Така е! И в това е истината. Еднообразието убива, затова са необходими дейностите по интереси с усещането, че си полезен и потребен, в различна среда и с различни хора, но това е мнооого сложна тема…
    Чудесен материал,пораждащ размисъл и желание за дискусия! Браво, Дани!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход