На една друга планета в един друг свят съществували само чувствата…

Нели Пенева

На една друга планета в един друг свят съществували само чувствата. Те излъчвали прекрасна светлина като всяко чувство греело в различен цвят. Радвали се когато се срещнат, защото тези цветове били необикновени и никъде другаде не можело да бъдат срещнати. Всички си изпращали енергия и си пожелавали да се увеличава светлината им, защото така увеличавали и своята собствена. Заедно се забавлявали, пеели, танцували, любували се на собственото си излъчване.

Така си живеели те безгрижно и не било от значение за тях дали е ден или нощ не пресмятали години, векове защото не познавали времето и затова никога не пропускали своята същност и не преставали да бъдат това, което са.

Един ден на тази необикновена планета се появила незнайно от къде – Заблудата. Тя била много малка, много нежна и лесно ранима. Огледала се отвсякъде и потърсила някой, но тук всичко е било непознато за нея.

Срещнала Радостта, заговорили се те и така от дума на дума Заблудата стигнала до извода, че тук всичко съществуващо се дължи само на нея самата. Останала много горда от това свое заключение и се похвалила на Радостта. Радостта се учудила на тези думи и казала, че това не може да е вярно, защото всички чувства са съвършени и това зависи само и единствено от самите тях и нищо друго. Тогава Заблудата установила, че тези чувства не знаят важни неща и решила да ги събере всичките, за да им разкаже колко е важна тя за съществуването им.

И така, събрали се всичките чувства. Заблудата разказала, че тя е в основата на всичко и без нея е невъзможно съществуването на живота им въобще. Заформил се спор и за първи път чувствата изпаднали в противоречие. Всички започнали помежду си да се карат и обвиняват и всеки настоявал, че той е най-важния.

Само отстрани стояла и спокойно наблюдавала Любовта. Когато положението станало непоносимо и ситуацията достатъчно напрегната, Любовта приближила и казала:

„Мили мои Чувства, всички вие сте колкото важни, толкова и не сте! Когато сте сами и не съществувате заедно с останалите, тогава няма значение дали ви има или няма! Но когато всички вие сте заедно, нямате равни на себе си. Тогава можете да покорите всяко едно сърце и нищо не може да ви се опре! Във всяко сърце има достатъчно място за всички – както за Красотата така и за Обичта, Радостта, Тъгата. Не можете да съществувате отделно, както Радостта без Тъгата, Обичта без Мъката, Надеждата без Вярата, Търпението без Нетърпението и всички останали. Но нищо не може да бъде вечно, ако я няма Любовта! Аз съм нужна заради това – да давам сили на всички вас, да ви подкрепям, да поддържам пламъчето живо. Затова съм и тук и там и навсякъде където погледнете – ще ме видите.

Понякога е много трудно да остана в едно сърце, приемаме то, но ми поставя условия, съмнява се в мен и не може да определи дали съм нужна или не съм. Аз и тогава не се предавам, приемам всичко, разтварям се още повече за него, обгръщам това сърце със цялата си светлина и му показвам колко важна за него е Любовта.

Друго сърце непознаващо всички нас и много тъжно се моли за мен, търси ме иска веднага да усети това несравнимо великолепие. Аз отвръщам веднага и правя всичко по силите си, за да покажа колко велика може да бъде неговата любов. Някои наистина го разбират и тогава всички вие ми идвате на помощ, за да направим момента незабравим. Но има и такива, които се плашат и там пред всичко друго надделява страха. И когато не направят и съвсем малко усилие, за да го отпратят, да се освободят /казвам малко защото така е със страха плаши се и от най-малката съпротива/, тогава всички обвиняват мен само заради това което сами са си докарали. Всичко това се случва с тези сърца, защото те не осъзнават, че страхът в своята същност е сигнал, той идва, за да уведоми за нередност. Страхът е знак на внимание във всяко сърце.

Друго сърце пък иска да бъде обичано, но не дава обичта си, иска да не бъде наранявано – но наранява, иска доверие от другите – а не се доверява, иска мир – а създава война. Това сърце не може да бъде обичано, докато не се научи да обича на първо място себе си. Ето защо, мили Чувства, за да съществуваме всички, ние трябва винаги да бъдем заедно, да се обединим и да заблестим с цялата си светлина. Нека сега да увеличим пламъчетата си, като се хванем заедно всички и никога не позволяваме да ни разделят. Това е възможно, когато заживеем завинаги в сърцата и само тогава нишката на нашето съществуване ще остане непокътната във Вечността.“

Любовта прегърнала чувствата и така всички заедно се превърнали в огромен огън, който не изгарял, а пречиствал всичко, до което се докосне.

За да продължат да съществуват и да стават все по-големи, те се разпръснали на безброй малки разноцветни пламъчета, които тръгнали по своите пътища да търсят и покоряват сърцата. Дали са намерили всички или някои все още търсят това сами ще го разберете, като се докоснете до всяко едно близко до вашето сърце.

 

Последни публикации на Нели Пенева:

Приказка за трепетликата

ЗА или ПРОТИВ ваксината срещу рак на маточната шийка



Един Отговор на На една друга планета в един друг свят съществували само чувствата…

  1. Прекрасно… това е терапевтична притча… и място за размисъл… За това цветно вътрешно, което най най – трудно се намира, защото плакатното мислене си е традиционното, а цветът се случва по средата… производно от разделението…

    Напълно подкрепям, и бих отговорила така, с вече подкрепена и променена от твоята мисъл идея: http://cpd-kozloduy.org/2012/12/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81/

    Нели, поздрави за твоя личен поглед и виждане… от теб и ние го виждаме… Цветно… Благодарим…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход