Да реформираш образованието е като да местиш гробище

Да реформираш образованието е като да местиш гробище: първо, акцията е много непопулярна и, второ, не можеш да се надяваш на никаква подкрепа отвътре.
/Марк Твен/

Даниел Стойнев

Напоследък се говори все повече за реформи в образованието, за ниското качество и умения на българските учители.

Непрекъснато се противопоставят и настройват едни срещу други – учители – лекари и полиция. Непрекъснато чуваме, че лекарите в болниците убиват пациенти, учителите убиват бъдещето на децата ни, а полицаите стелят по улиците избивайки ни вместо да ни защитават.
Това е модел на управление вече и не е изолиран случай. Хората в България се насъскват едни срещу други с цел да бъдат разделени и разединени. Предоставям ви разказа от първо лице на едно момче, вече не е ученик, което вижда по – добре от всички нас проблемите както на образованието – така и на обществото ни:

Предполагам, че би ви било интересно да прочетете и мнението на някой, който гледа нещата от първо лице (аз).

12-ти клас съм, уча в частно училище, по мое мнение най-доброто в България за средно образование (няма да казвам кое от лични съображения). Именно поради тази причина познавам отлично и западната система на образование, и българската, с която израснах до 7-ми клас. Т.е. познавам и двете страни на монетата.

Ето защо смея да твърдя, че нашата система е пъти по-добра, и всеки път, когато някой започне да говори, че имало нужда от „модернизиране“, ми става лошо. „Модернизирането“ означава единствено и само „озападняване“ и вкарване на нови методи, които обикновено наричат „интерактивни“. Например – работа в група, дискусия, представяне на някой урок пред класа, „мозъчна атака“ и т.н. Повярвайте ми, тези методи вече са ми втръснали, а най-лошото е, че се опитват да ги налагат и в държавните училища. Предполага се, че развиват умението ти да мислиш, да работиш в колектив, ала бала, но имат една обща черта – не научаваш НИЩО. Фактически, тези методи обезсмислят ролята на учителя, налага ти се да се САМОобразоваш. Знам от опит, ад е.

Не мога да разбера защо хората негодуват срещу старата система – излиза един учител пред класа и говори. Точка.

Това е единственият начин, по който може да научиш нещо – и това знам от опит, седем години са ме образовали така и от този период имам най-добри впечатления. А за нивото на обща култура, което ти се дава, изобщо не става дума – като се сравнявам със съучениците си чужденци се чувствам просто гений. Моето послание – не пипайте системата ни!!! По повод компютъризацията и другата материална модернизация – безспорно е адски необходимо, ето там трябва да се насочат усилията.

Но същественото нещо, което изключително ме дразни, е именно това, че всеки търси проблемите на образованието в системата, базата, преподавателите и каквото там друго се сетиш.
Никой не се замисля за учениците… Имам щастието в моето училище дисциплината да е желязна и да има безусловни регулации над отсъствия, закъснения, поведение и т.н., но знам отлично, че това е май единственото такова училище. Бил съм „на гости“ в часовете на други гимназии, разказвали са ми приятели от други места, имам сума ти роднини учители и всички са на мнение – положението е плачевно. Когато един човек не знае какво иска от живота, не му пука за нищо, и е дотолкова изпаднал, че да изгнива по кафетата и да се валя пиян из канавките (защото и за такива случаи знам), няма кой да му помогне. Преди някой да ми е възразил – така е, смея да твърдя, че отлично си познавам връстниците и ги виждам какво правят. Който го отрича – сляп е. Ето тази пошлост е основният проблем на образованието. Като няма кой да им каже „овреме“ за какво аджеба става дума, резултатът е трагедия.

А това, което ме докарва до ръба на търпението е, че за ниското ниво на образованието обвиняват учителите. Хубаво, има некадърни, безспорен факт, познавам безчет такива, но така е с всяка професия. Какво би помогнало диференцираното заплащане например? С какво е виновна майка ми, с 27 години трудов стаж като учител по литература, за това че малоумните й ученици ги мързи да учат и следователно поддържат нисък среден успех?!!Просто нямам какво повече да кажа!

Последни публикации на Даниел Стойнев:
Учителката или майката е виновна за възпитанието на детето?
Снимка, която спечели „Пулицър“
Деветте чудеса на социализма


Един Отговор на Да реформираш образованието е като да местиш гробище

  1. Pingback: Искам да върна лентата с 25 години назад и да попиша за брането на шипки. | Център за Личностно Развитие

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход