За Новата 2013 година

Петя Димитрова
Миналата година за себе си и за хората, с които работя пожелах Вяра, Любов, Загуба и Смърт. На пръв поглед ужасни пожелания. За другите не знам, но за мен се сбъднаха всичките.
Повярвах, че изминалите трудности ще подхранят плодовете на успеха ми и това се случи. Повярвах, че мога да започна от начало като разчитам на собствените си умения и то се случи. Повярвах, че мога да намеря съмишленици във вярата си и те сега са до мен.
Любовта ме изпълни с нова сила. Любовта във всичките й измерения и форми. Любов към природата, към работата, към света, към града, в който живея, към приятелите, към близките, към мен самата.
Загубих страховете си. Загубих ограниченията си. Загубих стените пред себе си. Загубих рутината, защото всяко нещо правех от сърце и давах най-доброто от себе си. Загубих безметежното носене по течението. Загубих страха си от високо. Загубих тези, на които трябваше непрекъснато да доказвам, че мисията ни е да бъдем щастливи. Загубих недоволството си. Загубих горчилката на глупавите, стари модели. Загубих зависимостта от чуждото одобрение.
Смърт! С нея имам дълга връзка. Като стара съпружеска двойка сме. Омръзнала ми е с вечните си напомняния, че я има. Нетърпима е с онази своя неоснователна ревност към ината ми да я гледам винаги право в очите. Хем имаме брак и сме подписали да си принадлежим завинаги, хем не спираме да се следим. Този наш вечен танц прилича на танго-компарсита. В него има страст, любов, нежност, тъга и … смърт. Тук ще й кажа, че я обичам!
Вярвам, че колкото и време да ни е отредено да сме на тази земя, ако го изживеем изпълнени с любов. Без страх от загубите, защото те носят нови отворени врати и нови възможности. А Смъртта ? Тя идва изведнъж. Искам или не ще ме отведе. Но преди това имам толкова танци да из танцувам  толкова места да посетя, с толкова приятели да говоря, да се смея и да плача. Имам толкова още любов да раздам.
За Новата 2013 година Ви пожелавам време!
Защото:
Кой може да каже на къде води пътя? Къде денят се стича?
Само времето …
Кой може да каже дали любовта расте, както сърцето ти е решило?
Само времето …
Кой може да каже, защо сърцето ти подсказва, когато любовта си отива?
Само времето …
Кой може да каже, защо сърцето ти плаче, когато любовта е фалшива?
Само времето …
Кой може да каже, кога пътищата се сливат и че любовта може да е в сърцето ти? И кой кой може да каже кога деня заспива? Кога нощта е завладяла цялото ти сърце? Кой може да каже дали любовта му се развива, така както сърцето му е решило?
Само времето …
Кой може да знае къде ни води пътя? Къде денят се влива във вечността?

Единствено времето …

 

Други публикации на Петя Димитрова:

Хората, които ни разсмиват и нещата, които ни карат да плачем

И ПАК НЕЩО ЗА ГРУПОВИЯТ СЕКС (злите езици и дебелите книги казват, че много продавал)



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход