За шеговитите взаимоотношения и отново за шеговитите взаимоотношения

Академично знание

По статията на А. Р. Браун „За шеговитите взаимоотношения”

Катерина Прокопиева

ЗА ШЕГОВИТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

И ОТНОВО ЗА ШЕГОВИТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Това, което се означава с термина „шеговити взаимоотношения”, е връзката между двама души, при която единия от тях обичая позволява (изисква), да се закача и подиграва с другия, който от своя страна не бива да се обижда. Важно е да бъдат разграничени две главни разновидности:

  • При едната връзката е симетрична – всеки от двамата се закача и подиграва с другия

  • При втората е асиметрична – единия се шегува за сметка на другия, а той от своя страна не отвръща или на свой ред само понякога отвръща.

В различните общества съществуват много разновидности на формата в това взаимоотношение. В някои случаи шегуването/закачането е само устно, а в други включва грубости; понякога елементи на нецензурираност, а понякога – не.

Стандартизирани социални взаимоотношения от този вид са изключително разпространени не само в Африка, но също така и в Азия, Океания и Северна Америка.

Шеговитото взаимоотношение е особена комбинация от приятелство и антагонизъм. Във всеки друг социален контекст това поведение би изразявало и предизвиквало враждебност, но то не се предприема на сериозно и не би трябвало да се приема на сериозно. Така казано това е отношение на позволено неуважение. Всяка цялостна теория за него трябва да е част, или да е в съответствие с теория за уважението в социалните връзки и в социалния живот като цяло. Това е много широк и значим социологически проблем. Цялото поддържане на социалния ред зависи от подходящия вид и степен на уважение, изразявано към определени личности, идеи, предмети и символи.

Примери за шеговити взаимоотношения между роднини по сватовство се откриват много често в Африка и други части на света. При догоните например, мъжът се намира в шеговити взаимоотношения със сестрите на жена си и техните дъщери. Много често взаимоотношението е между мъжа и групата на братята и сестрите на жена му. Понякога обаче се прави разграничение, при което мъжът е в такива отношения с по-младите братя и сестри на жена си, но не и с по възрастните. Това шегуване е съчетано с обичай, който изисква изключително уважение, понякога частично или пълно избягване на контакт между зетя и родителите на жена му.

Мъжът притежава определено собствено положение в социалната структура, зададено от раждането му в определено семейство, линидж или клан. Резултат от неговото положение е съвкупността от права и задължения, интереси и дейности, в които той влиза заедно с другите. Преди женитбата семейството на жена му е външно спрямо него и обратното – той е външен спрямо семейството. Това създава социално разединение, което не се разрушава с брака. Социалното разединение означава разминаване на интереси и възможност за противоречие и враждебност, докато съединяването изисква да бъде избегнат конфликт.

Алтернатива на изключителния взаимен респект и сдържаност е шеговитото взаимоотношение – отношение на взаимно неуважение и разпуснатост. Родствениците с които се установяват шеговити взаимоотношения са тези от собственото поколение на лицето. Много често се прави разграничение по старшинство в рамките на поколението: по-възрастните сестри и братя може да са обект на уважение, а по-младите – на закачки.

При някои общества се счита за препоръчително мъжа да се ожени за дъщерята на вуйчо си. При племената на индианците оджибуа от Северна Америка, чига от Уганда, както и на Фиджи, Нова Калифорния и др. Тази форма на брак е придружена от шеговити взаимоотношения между мъжа и синовете и дъщерите на вуйчо му. Тук шеговитото взаимоотношения е в основата си се установява преди брака и продължава след брака с шуреите и балдъзите.

В някои части на Африка съществуват и шеговити взаимоотношения, които нямат нищо общо с брака. Тук двата клана не са специално свързани с взаимни бракове, а връзката между тях е едно съюзяване, включващо действително приятелство и взаимопомощ, съчетани с мнима враждебност.

В теорията която А.Р.Радклиф-Браун издига до тук се състои в това, че както шеговитите взаимоотношения, изграждащи съюз между клановете и племената, така и онези между роднините по сватовство са способи за организация на определена, устойчива система на социално поведение. В тази система се запазват и съчетават свързващите и разединяващите компоненти.

При изучаването на родствената система е възможно различните родственици да се разграничат въз основа на вида и степента на уважение, което им се оказва. В болшинството общества бащата е родственик, към когото трябва да се изразява подчертано уважение. Социалната функция на това поведение е очевидна – социалната традиция се предава от едно поколение на следващото.

В повечето човешки общества откриваме, че към роднините от второто възходящо поколение се изразява по-малко уважение, отколкото към тези от първото, като съществува тенденция към почти приятелско равенство.

В много общества между роднините през едно поколение съществуват действително шеговити взаимоотношения, обикновено с относително безобиден характер. Внуците се шегуват с бабите и дядовците си (и тези, които по според терминологичната класификационна система наричат баби и дядовци), а те им отвръщат по същия начин. С бабите, дядовците и роднините по серебрена линия, обикновено съществува връзка на простосърдечно приятелство, което е относително свободно от задръжки. Тук се предполага, че шеговитите взаимоотношения са средство за организиране на връзка, съчетаваща социалното съединение и разединение. Разпространена форма на шега в това отношение е внукът да се прави, че иска да се ожени за съпругата на дядо си или че има намерение да го направи, когато дядо му умре, или пък се отнася с нея сякаш вече му е жена. И обратното – дядото да се прави, че съпругата на внука му е, или би могла да бъде негова жена. Шеговития момент тук е преструвката, че се пренебрегва възрастовата разлика между дядото и внука.

В обществата, с които А.Р.Радклиф-Браун се занимава, съществува известно разделяне на функцията между родителите и другите родственици по двете линии. Контролът и дисциплината се упражняват главно от бащата и неговите братя, и като цяло от сестрите му. Обикновено майката е отговорна за преданите грижи, а братът на майката се нарича „мъжка майка” на Тонга и при някои южноафрикански племена. Шеговитите взаимоотношения с вуйчото тук, се вместват в общата теория на шеговитите взаимоотношения. В този случай връзката е асиметрична – племенникът проявява неуважение, а вуйчото го приема.

Съществува широкоразпространена тенденция, според която мъжът би трябвало да изразява уважение и да се отнася като към социално превъзхождащи спрямо роднините си от поколението, което предшества неговото, а обичаят за шегуване с (и за сметка на) вуйчото влиза в противоречие с тези тенденция.

Племената тонга и вандау от Южна Африка имат странен начин за класифициране на на роднините – при тонга за вуйчото съществува терминът малуме ( = мъжка майка), също така бива и наричан кокуана (дядо), а той нарича сина на сестра си нтукули (внук), а при вандау към вуйчото и неговия син се обръщат с името „дядо” (тетекулу, буквално „голям баща”), а жените им биват наричани мбия (баби) и.т.н.т . Този начин за класификация може да бъде интерпретиран като легална фикция, като мъжките роднини от страна на майка си се групират заедно като намиращи се в едно и също общо отношение спрямо индивида. Чрез тази функция вуйчото престава да принадлежи към първото възходящо поколение, за чиито членове се знае, че трябва да бъдат уважавани.

При племената от югоизточно Банту има претопяване на двата вида роднини, с които е позволено да има шега. Роднините от собственото поколение, които трябва да се уважават и които принадлежат от матрилинейния линидж на бащата, се говори така, като че ли принадлежат към поколението на родителите. Индивидът се намира в шеговити взаимоотношения с всички тях. Когато мъжът се ожени, той трябва да уважава родителите на жена си и да се шегува с братята и сестрите и. Счита се за подходящо да се ожени за жена, която нарича „баба”, т.е принадлежаща към клана на бащата на баща му или към клана на бащата на майка му.

Поради раждането си или осиновяването си в дадено социално положение в социалната структура, индивидът се свързва с голям брой други хора. С някои от тях той се намира в специфично законно отношение – отношение което може да се дефинира относно правата и задълженията. Като такова специфично отношение може да се вземе това, което по правило съществува между баща и син или между по-голям и по-малък брат.

Освен тези специфични законни отношения които могат да се дефинират не само негативно, но и позитивно, съществуват и общи законни отношения които обхващат цялото политическо общество.

Съществува и трети клас клас социални отношения, който включва разновидности, които според А.Р.Радклиф-Браун, могат да бъдат наречени отношения на съюзяване и сдружаване. В много общества съшествува форма на съюзяване, при която две лица (групи) се свързват помежду си като си разменят подаръци и услуги.

Целта на статията на Р.Браун „За шеговитите взаимоотношения” е да покаже, че шеговитото взаимоотношение е специфична форма на съюзяване. Съюзяването чрез размяна и услуги може да се свърже с шеговито взаимоотношение. Може да се съчетае и с обичая да се избягва конфликт. Размяна на подаръци, обаче може да съществува и без шегуване или избягване на контакт. При съюзяването чрез кръвно побратимяване също може да съществува шеговито взаимоотношение.

Радклиф Браун посочва четири способа за съюзяване и сдружаване:

  • Чрез брак между групите

  • Чрез размяна на подаръци

  • Чрез кръвно побратимяване и размяна на подаръци

  • Чрез шеговити взаимоотношения

Това което А.Р.Радклиф-Браун нарича отношения на съюзяване трябва да бъде сравнено с истинските договорни отношения. Договорните отношения са специфични правни отношения влизат при които влизат две лица или две групи, при което всяка страна има определени задължения към другата и при неспазването им се прилага законова санкция. При съюзяването с кръжно побратимяване има общи задължения, а санкциите при неизпълнението им са от вид, който би могъл да бъде наречен ритуален. При съюзяването чрез размяна на подаръци при неизпълнение на задължението съюзът се прекратява и се появява състояние на враждебност.

Шеговитото взаимоотношение в известен смисъл е точно противоположно на договорното отношение – вместо специфични задължения тук има привилегировано неуважение и свобода, като единственото задължение тук е да не се изразява обида от неуважението. Всяко неспазване на задълженията тук е подобно на неспазване на етикета. При шеговитото взаимоотношение основен определител е че те са така разделени от социалната структура, че много от интересите им се разминават и това може да породи конфликт. Съюзяването чрез изключително уважение предотвратява подобен конфликт. Съюзяването чрез шегуване постига същото по различен начин.

Статията на Р.Браун „За шеговитите взаимоотношения” се занимава само със стандартните шеговити взаимоотношения. Трябва да се отбележи, че закачането е винаги съчетание от приятелство и антагонизъм.

ОТНОВО ЗА ШЕГОВИТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Във втората статия Р.Браун казва, че шеговитото взаимоотношение може да се разглежда и като отношение на приятелство. Например: „Мога да дразня вуйчо си и да взимам неговата собственост, защото сме големи приятели; аз съм синът на неговата сестра”.

Какво означава приятелство в този контекст? Това е нещо различно от връзката на солидарност и взаимопомощ между двама братя или баща и син. Браун счита, че твърдението за „приятелство” означава задължение двете страни да не влизат в пререкание и противоречие помежду си. Единият начин да се предотврати това е те да се избягват помежду си. Посредством мним конфликт се избягва истинския.

Тези специални форми на „приятелство” могат да бъдат разглеждани само от гледна точка на изучаване на формите на социална взаимовръзка. При някои социални взаимоотношения обичаят изисква уважение в различна степен и изразено по различен начин, а при други е разрешена известна степен на фамилиарност и в крайни случаи на разпуснатост. Взаимоотношенията, при които се избягва контакт в определен смисъл са крайна форма на уважение, докато шеговитите взаимоотношения са форма на фамилиарност, поведение на разпуснатост и неуважение. Неприличните разговори в повечето общества са разрешени само при нормалното социално общуване на лица, намиращи се в особено близки отношения.

Съществува теория, че обичаите за избягване на контакт или изключително уважение към родителите на съпругата и привилегировано „шегуване” с нейните братя и сестри могат да се разглеждат, като средство за установяване и поддържане на социално равновесие. Това което изисква социалното равновесие е мъжът да установи „приятелска” връзка с групата на жена си. Така обичаят за шегуване и този за избягване на контакт служат за социално регулиране.

Широкоразпространеният обичай за фамилиарни отношения с бабата и дядото често приема формата на шеговити взаимоотношения, подчертавайки, че това е връзка между две социално разделени поколения. Шеговитото взаимоотношение между кръстосани братовчеди обикновено е връзка между вероятни роднини по сватовство, но връзката е непряка: посредством майката или сестрата на бащата.

Теорията за шеговитите взаимоотношения, която се състои в това че те се явяват социални институции между лица свързани посредством брак или родство, където има две групи, чиято отделност се подчертава, а връзките се установяват непряко между лице от жената и някои от членовете на другата група. Взаимоотношенията на „приятелство” чрез избягване и контакт или чрез шегуване контрастират с взаимоотношенията на солидарност, които съществуват в рамките на една група линидж или клан.

Множеството от примерите за шеговити взаимоотношения се отнасят за взаимоотношения между индивиди свързани чрез брак или роднинска връзка. На френски те се определят като parente (бащини). Примери за подобно отношение се откриват и в групи от хора, при което на членовете от едната група се разрешава и очаква да отправят оскърбителни и унизителни забележки към всеки от членовете на другата група.

В някои случаи два клана могат да бъдат така свързани, че между тях като групи и между техните членове да има постоянна солидарност. От друга страна може да съществува отношение на скрита или активна враждебност. Третата възможност е между двата клана да няма нито солидарност, нито враждебност, а „приятелство” където особеността е, че двете групи могат да се оскърбяват взаимно без да нанасят обида или да се обиждат.

Според Браун по този начин шеговитите взаимоотношения между клановете могат да се отнесат към една обща теория, която да отнася всички примери за такива взаимодействия към един общ тип структурна ситуация.

За връзките между някои племена където има размяна на оскърбления, се говори като „съюз”, но това според Р.Браун не е точният термин и за това той използва термина „приятелство” основавайки се на начина по който туземците говорят за приятелството. Поради това изследователят прави разграничение между класа отношения които нарича „солидарност” и класа отношения които нарича „приятелство”. Като „приятелство” може да се приеме като тип отношение установено между лица или групи въз основа на непрекъснатата размяна на предмети и услуги.

Социалните връзки на приятелско съперничество имат голямо теоретично значение, така че шеговитите взаимоотношения са пример от по-широк вид, защото тук има отношение на приятелство, в което се явява антагонизъм контролиран от определени превила..

Марсел Мос и А.Р.Радклиф-Браун дълги години се опитвали да открият задоволителна теория за това, което Браун нарича „приятелство” между отделни групи или лица принадлежащи към отделни групи. Едната част от такава теория трябва да включва изследване върху размяната на подаръци и услуги, а другата да бъде изследване на „шеговитите взаимоотношения”. Според Гриол да се класифицират различни типове шеговити взаимоотношения и да се търси общо обяснение е все едно да се класифицират церемониите, когато църковните камбани бият и всички да се нарекат ceremonies a cloches (камбанни церемонии).



3 Отговора на За шеговитите взаимоотношения и отново за шеговитите взаимоотношения

  1. Ако се замислим то е точно това – забравяме корените.

  2. Пенев

    Много интересна публикация!

  3. Става ясно, защо попадаме в подобни ситуации.. често, оказващи се с травмиращо действие… Но, виждаме, че не сме сами – статията по удивителен начин показва архетипния смисъл на едно или друго човешко поведение… Този смисъл е доста терапевтичен – когато разбереш всеобщите матрици, някак си е много по-лесно да овладееш себе си и собствените си боледуващи вътрешни страни… Да излезеш и да погледнеш „отгоре“… В единната свързаност на нещата от живота…

    В тази връзка, добре ще бъде, образованието да се поинтересува малко и от антропологията… Където има отговори на наболели въпроси: като интерпретацията на агресията в българските училища, например /ох,най-ужасното дело, с което се е наело министерството, видно от липсата на познания при съставянето на огромните бюрократични мерки за противодействие на насилието/…

    Изключително много се радвам, че има мислещи млади хора… въпросът е, дали системата ще успее да ги задържи… Но, и това не е най-важното, където и да се намират, те ще бъдат ценни сами по себе си, защото са носители на ново знание, а то, както знаем, не остава скрито…

    Катя, благодарим ти за това, че отваряш надежди за различно ново начало… Ще се радвам, ако повече млади хора го открият сами за себе си, както това се случва при теб…

    Желаем ти успех!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход