Личен Исус

Ахилем Авенг

Събота е, сутринта някъде към 7 и 30 сет… музиката все още върви борбено, без признак за утихване… все още съм буден, потен, запъхтян, седнал на пода с гръб опрян в стената, държейки преполовена бутилка  уиски в ръка. Седя и пия със своя личен Исус.

Аз и той, двамата, рано сутринта напук на комшиите, на нас самите на света… и той се провиква в същия момент в отговор на блъскането по стената: Да го д*хаш!! (хълцайки)… Нима, причу ли ми се или той наистина го каза ?! … о боже… чисто бялата му до скоро роба бе загубила цвета си от мръсния ни под, дори вече се виждаха дупки тук – там, венецът стоеше разпран на земята, листата бяха скъсани и смачкани, сякаш злобно куче ги бе дъвкало.

Спогледахме се едновременно и загълча див пиянски смях, придружен от доста пикантни псувни по адрес на неспиращите комшии. Не си спомням от колко време се бях заключил и стоях в стаята си, гуляейки с алкохол и наслаждавайки се на компанията му, бях заключен от толкова дълго време, че дори не бях усетил кога той се бе присъединил към мен, кога беше опетнил и изпокъсал робата си… венецът му бе разнищен на пода…

Сега той стоеше, седнал на земята също като мен, с гръб към стената – редом до мен…  и алчно теглеше бутилката от ръцете ми, сякаш бяхме на състезание и нито един от двамата не желаеше да изостава от другия с глътките… Как се стигна до това?!?

Кухо издрънчаване на телефона:  Да го д*ха и той ! каза ми Исус, нека върви на майната си и той и този, който те търси… днес е твоят ден, днес е за теб ! Днес ще празнуваме заедно,  защото аз съм с теб и ти с мен . Ти ме пожела, нали ? Не помниш ли ? И само това е важно, само желанията ти са важни, само ти си важен… както и аз за теб… Твой личен Исус си пожела една нощ, и ето ме и мен. Каза той и повърна в скута си … Засмях се със сълзи, но нещо ме прободе отвътре…  знаех,че беше прав и знаех, че това,  всичката тази смрад която се случва, не беше правилна, нещо се е объркало, къде сбърках ?

Хъркане ме разсея от мислите ми установих, че вече личното ми момче – прегърбен, спеше дълбоко върху преди малко изпуснатата от него сутрешна благословия. Разбрах че съм спечелил …  допих последните глътки наекс и усетих как горчивата изгаряща буца се свлича рязко надолу по гърлото ми и взривява невкусвалият ми от дни храна стомах. Станах и разбутах бутилките по пода, намалих музиката и изведнъж бумтежът и врявата спряха… дори хъркането замлъкна. Огледах се наоколо,  но беше притъмнено и вонеше отвратително на застояло и какво ли още не… Клатейки се, успях да стигна и да отворя вратата на терасата, и в този момент пред мен се откри нов свят…

Аз излязох от мрака … първият, който ме поздрави беше свежият сутрешен ветрец а след него нежните, топли слънчеви лъчи на изгряващото слънце  закачливо погалиха загрубялата ми мръсна, брадясала муцуна…  Направих крачка, две… несигурен, дали това е истина или някоя шега на пропадналия ми колега отвътре… бързо прелетя птичка, след нея втора,  последвана от цяло ято, ту се спускаха – ту се издигаха… чух клаксони, виждах движещите се коли, бързащите – разговарят помежду си хора, те се смееха, усмихвам се – и бързаха за някъде, всичко се движеше, сякаш бе добре смазана машина,  работеща по график, която не търпеше застой…  само аз безмълвен, и с полуотворени, наболяващи ме от ярката промяна, очи…

Около половин час по-късно, все още висейки като колец на терасата си, не къпан, брадясал, по боксерки, със скъсани чорапи и провиснал потник, чорлав. Аз си стоях и се наслаждава на цветния филм, просто ей така, не за друго… Аз успях, стaнах и прекрачих боклука,  продължих и видях другата страна на това,  в което до скоро бях затънал, нима не заслужавах няколко минути покой, преди да се превърна отново в част от този цветен филм, тази добре смазана машина… или неее… Утро е, рано е и все пак,  няма по – добро време за промяна от зората на новия ден…

"Тайнствата", худ. Андрей Янев

„Тайнствата“, худ. Андрей Янев



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход