Voe Soli

Публикация: Кирил Тодоров

 
По Стоян Михайловски (издадено в сп. Мисъл, XIII година, 1903 г., 5 брой)

 

Voe Soli.

Тежко на осамотения!

И нема по-осамотен човек от работника на мисълта.

Той може да бъде велик световедец, велик сърдцеведец; той ще си остане до край неизвестен за множеството…

Да, не онзи който обладава мощен разум води тълпите, – а онзи който знае да ласкае техните страсти!

Когато цял свят вилнее, – трябва и ти да вилнееш: тогива ще бъдеш силен.

С афоресани истини, с ненавиждана логика, с плаванье против течението, ще придобиеш оная именитост която окръжава ропотливия мъж. Всеки ще те отбягва. Ще пазиш вечна карантина, в родния си край…

А смел някой дърдорко, Х…, ще стане публичен кумир.

Защо това?

Защото бил произнесъл, на един митинг, следните думи: – „Да живее негова светлост селаченина! Да живее негово сиятелство даноплатеца! –”.

Защото бил трибун.

Трибун, – сиреч подскоросник, мамник.

Достигне ли до най-високото стъпало на държавната стълба, Х… хвърля маската.

Трибунът става диктатор.

И тогава, Негова Светлост Селачанина, Негово Сиятелство Даноплатеца правят познайнство с Негово Величество Камшикът…

Настъпя ли истрезняванье поне?

Никак.

Тълпата е като Молиеровата героиня.

„– Нека ме бият”, – дума тя… „– Искам да ме бият”!

И вечно се либи тя с насилника, с лошотника, с хищника.

И него величае тя, и нему тя слугува вечно.

Но има край за всичко.

Диктаторът умира.

Наполеон третий отсам-гроба. Отвъд-гроба, обезсилено страшилище.

Умира и мислителят.

Непотребник, отсам-гроба. Отвъд-гроба, Август Конт, новий Конфуций.

Първийт оставя след себе си незнам каква гавра, люта, безпощадна.

Вторийт оставя след себе си сяйната истина – тоя хляб на великаните…

О, не, voe soli е богохулна дума!

И Бог е сам.

Блазе на осамотения!

 

Източник: http://voesoli.wordpress.com/



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход