Бившият император

Цветан Кръстев

Цял живот беше неудачник. Като млад се увличаше по археология, но се дипломира като инженер. Като такъв се и пенсионира. От последната тринадесета заплата си купи части и собственоръчно си сглоби металотърсач. Сега вече можеше да се отдаде на старата си любов – археологията. Изравяше от плажовете ценности, изгубени миналото лято или от минали хилядолетия. Находките му бяха преди всичко тенекиени капачки от бира и жълти стотинки. В по-редки случаи и по някоя другазлатна верижка , които подпомагаха мизерната му пенсия. Имаше три –четири дни в годината, за които си заслужаваше всичко. Тогава силни морски течения обръщаха пластовете и на повърхността излизаха древни монети. Тях той страстно колекционираше, а съвременните монети щедро даряваше на слепия уличен музикант, просещ пред фонтана в парка. Не беше нумизмат. Монетите не го интересуваха. Всъщност колекционираше профилите изсечени върху тях. Кръглите късчета метал бяха само носителя, върху който бяха изваяни императорските профили –  този специфичен жанр в портретното изкуство. Ако трябваше неговото увлечение да бъде назовано с някакъв термин, по-точно би било да се каже че е профилозмат.

Този ден можеше да промени животът му, ако не си беше забравил очилата. Както обикновено в края на работния ден, преглеждаше  намереното. Връзка ключове и шепа стотинки, повечето от които като че ли  този път бяха бели. Нямаше значение, така или иначе щеше да ги даде всичките на музиканта.  И на края:  ‘’находката на деня’’ – една древна монета. Нея щеше да разгледа вечерта с лупа. И ако не си беше забравил очилата, щеше да разпознае собствения си профил изсечен там.

Отправи се бавно към дома си. Пътят му минаваше през парка. Спря се пред фонтана и изсипа шепата с монети в паничката . Слепецът благодари с поклон.  С върха на пръстите си безпогрешно разпозна стойността на монетите. Замръзна за миг опипвайки релефа на една от тях. Точно така и си го представяше – своя анонимен благодетел. Всъщност винаги е знаел, че е прероден император.

 

Източник: http://cvetankrastev.blog.bg



Един Отговор на Бившият император

  1. Колкото повече, толкова по-малко… Колкото по-малко – толкова повече… Това е другата версия на „Колкото повече – толкова повече“… То е все тая, като се замислиш… Има някакви граници, които са само и в опита… Колко е малко, колко е голямо, колко е важно, колко е обикновено, колко е силно… Колко е?!..

    Колко съм аз, колко съм голям, колко съм важен, колко съм обикновен, колко съм силен… Колко съм?…

    Цветан Кръстев е една врата към другите неща… Готови ли сме да влезем там?…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход