ЗА ЛЮБОВТА

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Петя Дилова

Сентинции за любовта

За любовта, която по това време – между 20-тата и 30-тата година на човек – е съвсем нормално, да не кажа задължително, да бъде разнищвана, дърпана, изживявана, ритана, тъпкана, възкресявана… Да бъде осъзнавана!

 В главата ми има продуктово позициониране!

Благословена съм! – пораснаха ми крилца! Това значи, че мога да отлетя навсякъде… Проклятието е, че искам само на едно място!!!

Искам да тръшна ЛЮБОВТА на операционната и да й направя аутопсия! …Но не мре, проклетницата!…

Разбрах го най-накрая този абстрактен термин ЛЮБОВТА – никой, никъде и никога да не може да ГО замени!

Ако здравната ни система беше по-гъвкава и лекуваше нещастно влюбените, не само здравеопазването щеше да се самоиздържа, но и лекарите никога не биха и помислили да протестират срещу ниско заплащане!

Разбираш, че обичаш, когато желанието да се събудиш до него стане по-силно от това да заспиш на рамото му!

И любовта си има срок на годност. Колкото и да подменяш етикетите на все по-вакуумираната й опаковка, тя все някога замирисва…

Любовта, любовта… Хич няма да я извисявам! Толкова ми е земна в последните три години, ама толкова ми е земна, че за малко – подземна… Ама за малко…

Не е толкова просто „просто да обичаш” някого! Случва се така, че обичаш от благодарност, от признателност или дори без да знаеш защо…  Но „просто да обичаш” означава да обичаш като талант – отвътре – без цели, без условия, без очаквания.

Няма любов! И няма защо да я чакам!

Защо с такава безнадеждност оцених реалността?

Отдавна съм забравила ученическия си дневник…

Сигурно си била заминала някъде на почивка … за няколко години.

Но дали сега ще те позная, ако се срещнем?!

Колко надежда откривам сега в моята безнадеждност… Явно реалността няма никакви права на теб, Любов!

Понякога връзките ни са необясними… Започват абсурдно, съществуват въпреки нещата и необяснимо защо не могат да се уморят от това. Не искат и не искат да приключат… Просто понякога хората в тези връзки се оказват неизбежни един за друг…

Когато той си тръгне и е наранено сърцето, а не егото ти – ей тогава е любов! Или по-скоро – ей тогава е било любов…

Да се пристрастиш към друг човек е по-пагубно от зависимостта към който и да било наркотик! Такива комуни не строят…

Когато сме сами твърдим, че сме способни да направим и невъзможното заради другия. И наистина сме способни. Но възможното можем да направим само ръка за ръка с него.

ВСИЧКО Е ХУБАВО, когато все още те виждам с дрехи, които не съм простирала на простора ти…

Но ВСИЧКО Е НАРЕД, когато си ми все ти, след като хиляди пъти съм ги прибирала от простора ни…

Последни публикации на Петя Дилова:

Да ваксинирам ли дъщеря си?

Статус… перманентно прецакан

Ако бях мъж



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход