От нищо нещо и пак нищо / Острокрилата свобода

Ахилем Авенг

Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме,  като дойде тръпката. Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме, след като тръпката си отиде. С теб сме, заедно сме, пътуваме нанякъде…. може да бъде навсякъде и никъде,  но не се интересуваме от това.

Ние просто напредваме напред и надълбоко с бързи темпове и се чувстваме добре, заедно сме и се чувстваме силни,  заедно сме. Така че, каквото е подготвено за нас,  дай ни го насам… дай ни го насам …

Защото, ние напредваме бързо напред, а животът продължава напред и надълбоко в „живота“, чувстваме се силни, така че,  дай ни каквото си ни приготвила за напредващото… животът продължава, а ние сме силни … каквото и да е …

О моля те, направи го, докато идва тръпката, прегърни ме… обсеби ме. Защото, както е дошла, така и ще си отиде, побързай, обгради ме… навлизаме бързо в живота и все по дълбоко, чувстваме се силни. Нали сме заедно ? Каквото и да ни е приготвено, ще ни го поднесат, защото сме силни… прегърни ме.

M – Хей, какво става, какво правиш, Любов… добре ли си?
Ж – Нищо)… скучаех и мислех за теб, ами при теб?
M – И при мен е така.. дивях се на чуждите цветни филми, обаче сравнявах ги с нашия, а те са толкова прости и скучни, о боже… Какво ще кажеш ако ти предложа игра?
Ж – Каква ?)
М – Ами следна е уловката, ти трябва да кажеш нещо и ще разберем накъде ще тръгнем… пък,  ще се сменим на въпросите после?
Ж – “Нещо“, твой ред е))))
М – Чакай да те попитам поне: Това нещо има ли си форма – (твоето “нещо“ което каза)?
Ж – Ти каза да кажа нещо, аз казах какво толкова))?
M – Mфмм, в момента го разиграваме… а, аз питах, т.е. – ти отговаряш и после питаш.
М- Има ли си форма твоето “нищо“?
Ж- Не ми харесва тази игра… нека бъде нещо друго !??
М- Не, по добре зарежи … игра на думи без особена логика, това беше регламента в началото, нали?
Ж- Сега не ми е до игри , съжалявам, объркваш ме …
M- Ти казваше, че ме разбираш, а аз вярвах … явно е било относително…
Ж- Какво?… ахх, нека бъде друг път… сетих се че трябва да свърша нещо, сега трябва да тръгвам?!!..
M – Да, настъпи времето, Бонбон… a, aз ще те изпратя.
Ж – Какво говориш, мили?
М – Свали ръцете си от мен и се отдръпни!
Ж – Какъв ти е проблемът, с з*дника ли стана днес?
М- Не ми говори, затвори си устата, обърни се … да чуя стъпките ти.
Ж – Този номер и на миналите ли го прилагаше?
Ж – Няма да стане това твоето, да се правим на непознати? Осъзнай се, това е тъпо и незряло!
M – Не знам…
Ж – Какво не знаеш, говори ми, ядосваш ме… защо правиш така?
М – Не Знам дали ме е интересувало истински въобще нещо от нещата около мен… просто някога.
Ж – Престани, защо говориш така?… нещо си кисел, ще ти мине… клонът в дървото не е само един, ще го преодолееш, ще продължим, моля те, подай ми ръка!!!
М – Избирам да отсека дървото, избирам да отлетя и да не съществувам за предишните му обитатели… Коя беше ти и защо ръката ти е протегната, какво дължа?
Ж – Моля те, за бога, да се стегнеш , без мен не можеш… нали говорихме вече и се разбрахме…???
Ж – Не ми обръщай гръб, нека бъдем поне приятели… имам нещо към теб… допускаш грешка, ще си тръгна!!!
М – Сбогом.

Дано намериш покой сред клоните на чуждите дървета. Пожарът бе запален, а сега ще погълне и изпепели всичко, ще пречисти и обнови мъртвата кожа, по която някой ден пак да пропълзи чуждата сладка позната тръпка.

Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме, като дойде тръпката. Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме, след като тръпката си отиде. С теб бяхме заедно, пътувахме за някъде… можеше да е къде ли не и никъде, но не се интересуваxмe от това…  време е да разбия илюзията ти, да изляза от огражденията,  да разхлабя пръстена на прегръдката. И ето че сега, макар и горчиво, ни поднесоха това, за което дори не мислехме.

Прегърни ме, обгради ме… обсеби ме, докато тръпката си отива … докато аз си отивам, чувствам се силен, напускам те, няма да се видим повече…  не, не ме прегръщай, дори сбогом ми спести… безполезно е да ме изпращаш с очи, защото няма да зърнат това за което копнеят.

Ще си свободна и това е добре, защото навлизаме бързо в живота и все по- дълбоко и трябва да се чувстваме силни… защото, каквото и да е подготвено за нас, дай ни го насам не го отлагай, чувстваме се силни тук и сега!



2 Отговора на От нищо нещо и пак нищо / Острокрилата свобода

  1. /Set/ – Така трябва да бъде понякога , по лесно се приема сякаш…

  2. И все пак защо… не разбирам ?

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход