Различните хора

1878199

Нели Пенева

В един прекрасен ден на земята, слънцето огрявало всичко, птиците се наслаждавали на полета си, цветята се усмихвали радостни и доволни, че са живи и отново обагрят въздуха със своята прелест и ухание. Всичко било толкова хубаво, че нищо не можело да наруши тази хармония.

А високо в небето се разхождали облаците. Те наблюдавали цялата тази картина на земята и се възхищавали на дъгата, която се спускала като перелина от цветове, покриваща цялото въздушно пространство. Всички били щастливи, че могат да видят това и да се насладят на този миг.

В този момент едно бяло и пухкаво облаче се понесло към земята с огромна скорост. То не било само –  в единия му край си стояло малко ангелче, което гледало надолу с очакващи и жадни за приключения очи.

Колкото повече наближавали земята, толкова повече то разпервало крила и си представяло как ще усети почвата, тревата, камъчетата с босите си и нежни крачета.

Много дълго време се молило на Висшият Разум да му позволи да го направи, макар и само за малко, че вече изгаряло от нетърпение и всеки миг за него изглеждал като цяла вечност.

Изведнъж, облачето се блъснало в едно високо дърво, паднало между клоните и останало там.

1916088Ангелчето с огромно вълнение и треперещи от радост нозе се спуснало надолу и стъпило на толкова очакваната земя. Но, за негово учудване, то не докоснало земята, която очаквало. Огледало се и с огромна изненада никъде не се виждали цветя, зеленина и тази красота, на която се любувало всеки ден от небето. Всичко било сиво, мрачно и нищо не можело да му достави радост. За първи път то изпитало мъка, тъга и печал. Въпреки това не се отчаяло, а решило че ще намери това, което е виждало от висините толкова много време.

Вървяло бавно, разминавало се с много хора, които бързали, даже тичали без да го забелязват.

А малкото ангелче се усмихвало на всеки срещнат, махало с малката си ръчичка и поздравявало, но никой не отвръщал на поздравите.

Даже започнало да вали дъжд и ангелчето така се зарадвало, започнало да пее и да се любува на дъждовните капки. Всички го забелязали в този момент, но го гледали странно и не искали даже да го доближават. А то отново се учудило на хората как така всички, вместо да се радват, се крият и се сърдят на времето и се страхуват да не се намокрят.

Продължавало да върви с очакване и надежда в малкото си сърце.

Стигнало до един магазин с цветя, погледнало всички цветя затворени вътре на тъмно и мрачно, някои от тях никога не виждали слънцето. Усетило в цветовете им много мъка и решило да им позволи да видят поне капките дъжд. Веднага взело една саксия с прекрасен нарцис и я изкарало навън. В този момент една жена скочила върху него и започнала да го удря, да вика, да го обижда. Ангелчето се опитало да обясни, че така трябва, тези цвета имат нужда от това, но напразно. Тя го изгонила и заключила вратата на магазина.

Отново разочаровано то продължило да върви по пътя. В един момент забялязало магазин с музикални инструменти, зарадвало се и влязло да посвири на обичаната от него флейта. Но отново го сполетяло същото –  човекът, който пазил на входа, го изхвърлил навън.

Много се натъжило и не разбирало, защо всички са толкова лоши с него и защо не искат да разберат.

Замислило се – дали не е сгрешило с това си желание да дойде на тази земя. Но бързо премахнало съмнението и пак продължило да ходи.

Не след дълго стигнало до едно заведение, където хората си стояли и разговаряли. То влязло вътре, усмихнало се и започнало да поздравява.

Всички го гледали странно, един мъж казал:

–        Ти какво правиш тук, кой те пусна да влезеш?

Всички се намесили:

–        Погледни се, на нищо не приличаш, изчезвай от тук!

–        Какъв си ти, какви са тези дрехи…?

–        Я го вижте, на всичкото отгоре, сложил си е крила….

–        Ха, ха….

Ангелчето ги гледало мълчаливо и изчакало докато отново го изхвърлят навън.

Когато за пореден път се оказало на улицата, погледнало към небето, но този път не усетило нищо. Нямало нито мъка, нито съжаление, нито желание да се върне там, от където е дошло.

А точно обратното – усетило зов за помощ, сякаш всички тези хора му казвали „ Аз имам нужда от помощ – за добър живот, надежда, доброта, съчувствие”!

Ангелчето усетило страха във всички хора, който се е настанил удобно и ги е завладял напълно. Точно това е причината те да са лоши, ядосани, недоволни.

А всички хора дълбоко в себе си са много, много добри, но те са загърбили доброто, пренебрегнали са човешкото в себе си и са оставили да властва над тях страха.

Седнало и започнало да се моли на Всевишния да позволи и на други ангели да слязат от небето и всички заедно да помогнат на хората, защото те не знаят какво правят, забравили са, че са изпратени тук да се обичат, да си помагат, да живеят задружно и щастливо.

Не могат да оценят това, което им се дава на готово, както природата например и всичко, което им е нужно, за да живеят своя неповторим и несравним с нищо друго живот.

Забравили са, че всеки един ден е уникален и неповторим и, колкото и да им се иска, никога няма да се повтори и никога няма да имат това, което са имали вчера и вече са го изгубили.

Не се сещат и за това, че един ден ще се наложи да дават обяснение за всички свои постъпки, както лошите, така и хубавите и тогава вече прошката не съществува.

А сега в този живот всичко е възможно, всичко е поправимо, стига да го пожелаят.

Вече знаело колко много са нужни различните хора, за да усетят това и да помагат на всяка една душа да се прояви със своята си същност.

Няма значение те какви са в очите на другите – дали са ангели, дали имат крила или нямат, дали са виновни или не, независимо от всичко, за което ще бъдат наклеветени или наказани, те няма да се променят, няма да се предадат, няма да преиначат истината, а ще продължат да помагат и да се молят за спасението на всички души, докато съществуват на земята.

А истината, тя за всички е само една – това, което всеки иска да чуе и да види!

Последни публикации на Нели Пенева:

Някога в едно царство…

На една друга планета в един друг свят съществували само чувствата…

Приказка за трепетликата



Един Отговор на Различните хора

  1. Ники Колева

    „Нищо, … може би така е по- добре, но винаги вярвай, че човекът, в своята същност е добър и прекрасен.“
    Борбон II

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход