Томислав Дончев, реч пред НСОРБ

Реч на Томислав Дончев – Министър по управление на средствата от ЕС в оставка, пред Националното сдружение на общините на РБългария, 28 февруари 2013 г.

„Ще злоупотребя с формата – общо събрание, общото ни минало, последната ни среща точно в този формат (не казвам последната изобщо), за да ви кажа нещо. Няма да ви поучавам, защото съм по-малък от повечето от вас. Само ще напомня и то не едно нещо 10 пъти, а 10 неща само един път:

1. На първо място искам да ви се извиня. За всичко, което не можахме да сторим  (като оправдание ще кажа, че знаехме и искахме, но времето или силите не стигнаха). И два пъти повече трябва да се извиня за всичко, което не се досетихме, че трябва да сторим. Иска ми се да вярвам, че добрите идеи винаги са били повече от парите, с които да ги реализираме. Но затова ще съди друг.  Въпреки това, постигнахме много. И аз няма да меря постиженията в бетон, тухли, асфалт, армировка, милиарди, проценти, километри, а само с едно просто, разбираемо за всички сравнение. Днес българските общини са по-хубави от преди 3 години. Точка.

2. Да ви пожелая да не унивате. Всяко обществено-политическо сътресение ни прави по-слаби днес, но точно заради това ще бъдем по-силни утре, ако прочетем знаците на бъдещето, ако научим това, което не знаем, ако държим очите си до болка отворени.

3. Да мислите най-вече за своите съграждани. Знам, че нито един министър, нито една партия не ви е по-мила от вашите градове и техните граждани. Но точно във времена, когато болките са много, а истинските лидери – малко, повече от всякога имаме нужда от тези, които не просто да осигуряват ред, но и да сочат посока.

4. Лошо е, ако собствените приходи са ниски. Най-лошо е обаче, ако хоризонтът е нисък.  Нямате право, нямаме право да работим само по проблемите, които имаме пред нас днес. Трябва да работим по проблемите, които ще се появят утре.  И всъщност, само ако решаваме проблемите, те ще водят нас, а не обратното.

5. Вярвайте на хората. Знам поне колкото вас как често оставате неразбрани в намеренията, действията или в резултата. Но не може хората да ви вярват, да ни вярват, ако не вярваме на тях. В подкрепата или в гнева си, те винаги за нещо са прави. А и няма параграф, структура, фактура, политика или документ, който да е по-важен от усмивките на хората.

6. Не е толкова важно къде сме днес. Важно е къде отиваме.  Днес болката не е толкова дефицитът на настояще, колкото дефицитът на бъдеще. Този дефицит е по-страшен от дефицита в бюджета. И за разлика от него, тук допустими нива няма.

7. Търсете новото. Ако и да има наука за управлението, няма учебник за управленци. Всички наши действия са несъвършени, но можем да ги правим по-малко несъвършени всеки ден.  Новите проблеми са имунизирани срещу старите методи.

8. В търсене на новото не забравяйте вече наученото. Бидейки част от процеса, аз самият знам колко болка беше изболяна, за да станат българските общини това, което са сега в момента. От незнаещи и уплашени, да се превърнат в предпазливи, но успешни ръководители на проекти.

9. Реформите не са извънредно шоково събитие. Реформите са част от процеса на работа. Животът непрекъснато ни сблъсква с нови предизвикателства и ние трябва да адаптираме институциите към новите нужди. Да не забравяме, че всяка институция с течение на времето става по-тежка отколкото трябва. Затова периодично трябва да се подлага на диета и оздравяване.

10. И последно, както казах, десето. Искам да ви благодаря. Затова, че искахте повече отколкото можеше да дадем. Затова, че бяхте гневни, когато трябваше да сте гневни. Затова, че подкрепяхте, когато имаше нужда от още сила.

Пожелавам ви успех!“

Източник: www.tomislavdonchev.info/bg/p412/

 снимка: Интернет



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход