„Висящите деца” не са оборотна стока

Петя Дилова

Пак започнахме да „подскачаме” по форумите и да леем гневно онези черни, чисто български черти на народопсихологията ни – скептицизъм, негативизъм и черногледство. Поводът станаха „висящите неща” – кафе, хляб, закуска – супер тренди в последните две седмици. Дали нуждаещите се ще влязат да пийнат кафенце, дали пък персоналът или собствениците няма случайно да забогатеят така на гърба на социално слабите и в какво ли още не вплете скептицизма си българинът. В крайна сметка не е задължително да си средно интелигентен, за да имаш добро сърце и няколко лева за благотворителност. Като нямаш – здраве да е.

"Висящите деца"Чудя се само някой помисли ли, всъщност спомни ли си, че тя кампанията у нас си върви много отдавна. Само дето би било твърде жестоко да бъде представена точно по този начин. Но пък може би именно така би имала по-голям успех. Затова така и ще ви я представя. Говоря за кампанията „висящо дете”. Кампания, отдавна измислена и дори подкрепена от държавата. И тя е благотворителна. Даже повече благотворителна. Защото стотици деца със страшна сила „висят” по домовете за сираци от много време насам и почти всяка вечер стават жертва на системен тормоз от страна на по-големите момчета и дори на „възпитателите”. А „системен тормоз” е приличният начин, с който се описват гаврите и изнасилванията в тези „домове”. Или „висят” сами по подлезите, защото само те са способни да осигурят салама и ракията на любящите си родители поне за няколко дни. Или „висят” сами, заключени във фургоните от трудолюбивите си майки, докато не умрат от глад, мизерия или пневмония, или не изгорят като факли. Покрай Коледа получават някоя и друга „висяща дрешка” или „висящ портокал” и толкова. През останалото време чакат някой да ги извади от резерва и да ги погали, докато заспиват. Но никой не протестира срещу това. Това не е тренди.

„Висящите деца” са на пазара отдавна, но не са оборотна стока. Защото държавата, макар да подкрепя инициативата, я е „уредила” с мудни процедури и сърдити чиновници. Иначе напредваме в кампанията „предай дете нататък” – бяха 9 000, сега – след програмите за приемна грижа – са към 6 000. …Работещи европейски програми за „висящи български деца”. Но картинката в българските домове за сираци си остава страшна. Идете и вижте, ако не ми вярвате. Те са там – произведени са в повече и са предплатени от държавата. И все така чакат някой „социално силен” евентуално да мине и евентуално да му стане жал.

А ние сме много добри в това да се правим на благородни, когато става дума за стотинки. Ако не в това, то в другото – да плюем всеки опит на другите „да се правят на благородни”. Но какви сме, когато става дума за онези, наистина жестоките проблеми на цялата нация?! Ще ви кажа на мен на какво ми прилича – на национално позьорство. Е, да, добре изглежда отстрани. Но нека си го гледаме „насаме с огледалото”!

Последни публикации на Петя Дилова:

За любовта

Да ваксинирам ли дъщеря си?

Статус… перманентно прецакан



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход