Кога детето е свободно?

От Галинка...

Hora 18Преди двайсет години ни казваха, че сме лоши майки, защото не спазваме режими. На три, на пет, на незнам на  колко си часа. Да яде. Да се къпе. Да спи. Педиатри.  Е, да ама не. Малкият човек затова не е бил щастлив. И реве. Той е искал да прави това, което  му се иска. Много се радвам, че сегашните млади майки се опитват да махнат тези стереотипи, заради които нас ни линчуваха…

Детето ми, когато беше на четири, си беше харесало една огромна локва – гьол, жабурняк, и все си беше там – подгизнал и мръсен.  За ужас на околните. Но той си обичаше локвата, каквото и да значи една локва в очите на възрастните. За да избягам от критиките, му дадох надуваема лодка. Така е по-приемливо, а дали? Още повече изсипани негативи. Как може детето да плува с гребла в тая мръсна вода…. К-ва е тая майка?… Детето беше по клоните на дърветата, когато пиехме кафета…. К-ва е тая майка?!!?.. Спеше по дискотеките, когато се е налагало / и от това не му се е случило нищо кой знае какво трагично/… Пътуваше по цяла България на задната седалка… Беше ни /ми/ трудно, защото отвсякъде формулата за успешна майка беше: Да яде. Да спи. Да е чисто.Контрол.  А майката да е робот. Ад, защото връзката с детето беше просто съсипана… Тя не се броеше… Ако я има, не е важна, по-скоро фантазии, изперкала майка, която не знае какво прави – има си детски градини за това / детето ми  е посещавало тази т.н. институция много кратко време – просто това не съвпадаше със ставането рано по това време,  и слава Богу!/. … По-важното беше майката да се бетонира, и да не мисли… Това се считаше за успех… Сега си давам сметка наистина, че много сме си изпатили в тоя период, с к-во право някой може да влиза във връзката „майка – дете“… А те си влизаха… Канени и неканени, близки и далечни… Слава Богу, сега синът ми е голям, спасил се по някакъв начин, като се има предвид,  че сам управлява живота си…

Ама продължавам да се чудя… Явно тая скапана традиция на социална желателност продължава да  вкарва  децата в модели, в които те самите не са.. Детето копира опита на родителите, ако ти не си качествен образ, как ще изискваш от детето да стане съвършено?… Още повече, че това дете има своя път, който си само негов.. . И никой няма право над него…

В този смисъл, много се радвам, че нещата вече са други. Свободата с децата, дето ни я съсипваха, сега постепенно се превръща в  правило, и вече не е  не вреда и щета, както беше едно време… Децата са си направо път към друг свят… Най-крехкото нещо и най-същественото, магичното… Тъпата ни система не иска да участва. Добре е, че майките го разбират…



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход