Спомен за лъжа!

Младежко и юношеско творчество

Александра Иванова

Защо ме караш да обичам всякаш винаги ще си до мен? Не можеш да ми обещаеш, че няма да си тръгнеш… Зная, че и ти ще го направиш…

Вземи ми всичко, счупи сърцето ми на две, но това няма да ме спре! Отново ще съм аз, не можеш да ме спреш, ще бъда себе си, ще виждам онова, което бях с теб…

Не е възможно да забравиш вида на влюбено момиче… Да забравиш усмивката, да забравиш как трепереше гласът и, как неспирно мислеше за теб, но най-вече как сияеше от щастие…

Ти бе причината за всичко това, но дали го осъзна?!

Сега държа снимка, спомен за лъжа…

Тръгвам, връщам се и пак пред мен вилнее се мрак…



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход