Старомодно спа

Петя Дилова

 

картинаУж са някакви си стотина километра, а сякаш в друг свят прескачаш… Или просто детството наистина има вълшебната способност да наднича, кътано с години в следите на охлювите по каменното корито на чешмата, в кудкудякането на кокошките по пладне или в миризмата на дядовата изба… Селото винаги е било особен мехлем за иначе градската ми същност, грижливо отглеждана в панелки с централно парно, сред автомобилни газове и бетон. Селото е примитивния ми спа център, натъпкан със спокойствието на едни такива съвсем обикновени неща – ревът на комшийското магаре, подрънкването на звънците по вратовете на стадото, песента на вечерните щурци, скрити в сянката на балкана, жаркането на случаен стрък коприва в двора, докато влачиш клефки към външната тоалетна или усещането за треска в пръста, след като привечер си наклал печката…

Само назъбените силуети на отдавна осиротели къщи сред обрасли в пущинак дворове навяват една особена тъга. И донякъде един особен чар… 

И всичкото това те кара да идеш да я пообереш оная коприва в двора и да си я сготвиш, та да не е толкова контрастен прехода със завръщането към града в неделя вечер.

Рисунка: Интернет

Последни публикации на Петя Дилова:

„Висящите деца „не са оборотна стока

За любовта

Да ваксинирам ли дъщеря си?



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход