Тайнството на Благодатния огън

05

Петя Димитрова

Велика събота! Възкресение Господне! Тайнство! И Огън! Благодатния огън! Този, който палим със сърцето и душата си. Този, който палим в себе си. И после сами гасим с усилията на безсилието да се изправим срещу собствените си желания. Преследваме неща, които не желаем, но смятаме, че така е … редно, общоприето или просто, защото всички така правят. Не е важна причината. Тя никога не е важна, защото винаги е извън нас. Важно е това, което е вътре в нас. То е желание. То е търсене. То е потребност. Намираме, ако търсим. Не срещаме случайно. Не откриваме случайно. Не обичаме случайно и не се радваме на живота случайно. Благодатният огън не гори в нас случайно.

Тайнството е вътре в нас. Дори по-вярното е, че ние самите сме тайнството. Живеем общо приетият си живот в общоприетата си къща, карайки общоприетата си кола, а в нея возим децата си, които много ни се иска да бъдат общоприети. Но те не искат да са общоприети. Те са различни. Те са нетипични. Те са себе си. Поглеждаме в огледалото за задно виждане и откриваме, че ние самите седим на задната седалка, но сме някак различни, някак сияещи. Нашите деца сме ние самите. И ние на техните години сме били различни, нетипични и сияещи от благодатния огън вътре в нас. А после … кога точно идва това после и аз самата не зная. Събуждаме се, а той е угасен и в душите и сърцата ни е хладно, дори студено. Изпълнени сме със страх и недоверие. Ледът бавно лази по кожата и само миг и вече съм Ледената кралица. От крилата няма смисъл, ако не усещаш вятъра в лицето си.
Кое е това, което пали благодатния огън в нас? Важно е да знаем какво или кой пали огънят в нас. Огнивото! Да открием огнивото. За огън е нужно не само искра. Нужни са и съчки, сухи съчки. Нужно е и когато огънят отслабне да се сръчка и той отново да се разгори. Срещала съм огньове, които колкото и да ги разпалваш те така и не пламват, не горят и не топлят. Това, което си докарваме с тези огньове са само сълзи от лютивият пушек и една неприятна миризма, която ни потиска с години. Тези огньове са като нещата, които следваме цял живот с ясното съзнание, че не ги искаме, но … просто го правим.
Днес Спасителят възкръсва за нас и ни дарява Благодатния огън. Днес някой отново прави нещо за нас и това ни прави щастливи. Очакваме щастието като природно явление. Като доставка от куриерска служба с надпис: Especially for  you! Знаете ли, че след природните явления обикновено остава опустошение, а от куриерската служба куп хартии и боклуци, които някой трябва да разчисти. Защо все чакаме? Животът преминава в едно напразно очакване. Някой да ни прости. Някой да се върне. Някой да ни обича. Някой да … запали отново благодатният огън в нас. Очакванията ни задушават пламъка. До него не достига кислород, така необходим, за да гори ярко и силно в душите и сърцата ни.
В нас е и искрата и сухите съчки. В нас е и тайнството на запалването на Благодатния огън. В повечето случай молитвите не стигат. Нужни са и действия. Чакането е като хартиите от куриерската служба. Изхвърлете ги. Очакванията са неизказани желания и думи. Не очаквайте огъня. Запалете огъня в себе си!
 
Христос возкресе!
Петя с Благодатния огън за Вас!
 
 


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход