Последните стихове…

Пабло Неруда

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Обичах я и понякога тя също ме обичаше.

В нощи като тази беше в прегръдките ми.
Толкова пъти съм я целувал под безкрайното небе.

Тя ме обичаше и понякога и аз я обичах.
Как да не обикнеш големи й неподвижни очи.
Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Мисля, че не е моя. Чувствам, че я загубих.

Чувам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
И стихът капе от душата ми, както росата по тревата.

Колко важнo, че любовта ми не e могла да я запази!
Нощта е звездна, а тя не е с мен.

Това е всичко. Някой пее надалеч. Надалеч.
Душата ми се измъча заради загубата ú.

Като се движа погледът ми я търси,
сърцето ми я търси, а тя не е с мен.

Същата нощ, която избелва същите дървета.
Ние, вече не сме същите.

Вече не я обичам, вярно е, но колко обичах я.
Гласът ми търсеше вятъра за да докосне слуха ú.

С друг.
Със друг ще бъде.
Както преди с моите целувки.
Глас ú, ясното ú тяло, забележителните ú очи.

Вече не я обичам, вярно е, но може би я обичам.
Любовта е толкова къса, а забравата толкова дълга.

Защото в нощи като тази, беше между прегръдките ми,
душата ми се измъчва от загубата ú.

Макар че, това е последната болка, която тя ми причинява,
и това са последните стихове, които й пиша.



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход