Простите неща

 IMG_4400
 
Петя Димитрова
 
Толкова дълго бяхме разделени, но с теб имаме силна връзка. Всяка година започваме отначало, което никога не е свършвало и не помня вече кога е започнало. Идвам при теб и продължаваме сякаш не сме спирали никога. Научих се да те обичам от разстояние. По-скоро обичам образа, който  си създадох за теб. Красотата на простора ти. Без края на свободата ти. Силата на синьото ти. Познавам стихията ти. Усещала съм мощта ти, но ги приемам като нещо сезонно. Далече съм и не чувам грохота на яростта ти, когато не съм до теб и ти липсвам. Хареса ми да те обичам от разстояние. Лесно е да се обича от далече. Обичам само спомена от топлите ти летни дни и нежните ветровити нощи. Обичам те макар и толкова далече. Толкова е просто. Без условности. Без очаквания. Без задължения. Без притежание. Просто и ясно – само безусловна любов.
 IMG_4379

Щастието е в простите неща. Аромата на лайка, когато минаваш през неокосена поляна. Слънчевата пътека, по която искам да тръгна и зная, че ще стигна при теб. Толкова дълго ме нямаше при теб. Ето, че съм тук. За кратко, колкото миг вечност, но само твоя. Цялото ми същество ти принадлежи. Зная, че съм тук на тази прекрасна земя за малко. Няма да живея вечно, но ти ще си тук и когато мен вече няма да ме има и това, което ще остане след мен е моята голяма любов към теб. Ти реши искаш ли я. Любовта е чувство, което не е морална категория. То не познава измяна или предателство. То расте, разцъфтява в красиви уханни цветове. Може да остане да цъфти, дълго колкото цял един живот, а може и да увехне или просто да изчезне, да го няма … и къде е тук измамата? Та това не е договор, това е чувство, родено от мига и емоцията, които са се срещнали. Моята среща с теб още в първия миг роди тази голяма емоция в мен и ето, че любовта ми толкова години цъфти и става още по-красива и невероятна.

Цяла зима копнеех за твоите ласки. Толкова дълги месеци прекарах във фантазии за твоето докосване. В студените нощи връщах всеки топъл спомен и сгрявах самотното си сърце. Сега съм тук при теб.  Сега съм твоя. Мислите ми. Очите ми. Ръцете ми. Нозете ми. Всичко е само за теб. Ти си спокойно. В теб има син лазур и слънчево сияние. Ръцете ти – вълни са нежни и ласкави. Не те питам какво си правило без мен цяла зима. Не търся миговете, когато си без мен. Живея времето, когато сме заедно. Живея го пълноценно и истински като първа и последна среща едновременно. С теб научих, че утре не е гарантирано за никого. Научих се да живея днес, защото това може да е последната ни среща, може да е последният път, когато мигът ти ще срещне емоцията ми. Не чакам вече нищо и никого. Когато любовта ми иска да полети към теб, аз я изпращам – с полета на птица. Когато сърцето ми заплаче тихо, аз ти пиша дълго писмо с думи за обич. Когато изтерзаната ми душа не намира посоката аз идвам и ти се отдавам с усмивка, на твоите прегръдки и ласки. Зная, че след време това ще е последното ми желание и ще бъда щастлива с теб. Не чакам нищо и никого, защото утре може и да не дойде и да пропусна мига на емоцията ми наречена любов към теб. Зная, че не съм първата, която ти говори за любовта си, но ако заради мен забравиш дори за миг за хилядите други стъпвали по бреговете ти, това е достатъчно, защото зная, че миговете стават дни. Дните години. Годините цял един живот. Повече не ми е нужно да съм с теб. Един живот ми стига.
Солените ти пръски вече са топли. Те се стичат по кожата ми, косите ми и ме карат да потръпвам в желание. Вълните ти като ръце на опитен любовник докосват същността ми и огънят в мен избухва по-силен от всеки друг път. Лежа до теб, а чайка с крилете си разперени ме пази да не изгоря от толкова любов. Зная, че ме искаш. Усещам, че ме желаеш, но си притихнало и някак замечтано. Мълчиш и слушаш. Нежно целуваш нозете ми и пак мълчиш. Синьото ти ме прави бъбрива. Казвам ти, че го обичам. Ти мълчиш. Разказвам ти за ръцете и устните му, които жадно търсят тялото ми. Казвам ти името му и пак, и пак. Бяла птица го отнася на крилете си навътре, на дълбокото при теб. Няма ярост и ревност. Няма разбити вълни. Ти мълчиш и ме гледаш в очите. Тихо ми казваш, че жените трябва да се обичат, а не да се разбират. И пак мълчиш. Твоето синьо ме прави щастлива. Целуваш нозете ми и откривам простите неща. Осъзнавам, че те ме правят щастлива. Когато ме държи за ръка. Когато остана притихнала в прегръдките му. Когато го обичам … просто го обичам. Като теб – отдалече. Не са ми нужни тежки клетви, за да засвидетелстват любов. Не очаквам скъпи подаръци като доказателства за любов. Не търся гаранции и обещания за сигурност и вечна любов. От далече се обича красиво. От далече се обича спокойно. Разказвам му за любовта си с прости думи. Изпращам му фантазии за самотните му нощи без мен. Отдалече се обича нежно.
Казвам ти, че го обичам не защото е добър или лош, а защото беше този, който подчини сърцето ми, открадна го и то остана с него цяла вечност като кратък миг. Това не означава, че ще съм с него завинаги. Няма завинаги. Също и не означава, че няма да се нараним взаимно. Целувките ни не са гаранции, а подарените мигове близост не са обещания. Не! Просто го обичам, като теб без очакване за утре. Утре не съществува. Само една безусловна любов въпреки това, което е, а понякога и заради това, което е.
При теб съм, а ти говоря за друг. Ти ме слушаш и ме караш още повече да говоря. Разказвам ти за голямата любов разцъфнала в мен. За светлината огряла цялата ми душа. За топлината разляла се и окъпала целият ми свят. Ти ме слушаш и ме обичаш, понякога заради това, което съм, а друг път въпреки него. Зная, че ме обичаш. Целуваш нозете ми. И аз те обичам, и тази моя любов към теб ме кара да бъда още по-влюбена и още по-щастлива от простите неща.
 
Петя , 05.07.2013


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход