„Вдъхновението…“, колективен разказ

DSC_34721

Александрина Липова

И си казало Вдъхновението… Отивам на Голямото парти на всички Вдъхновения в Големия МеждуВселенски Казан (ГМВК), там е яко! Ша му отпуща края! И ша си намера някоя половинка, па да става квото ще… А Великата Мозъчна Главна Клетка в главата Му (ВМГК), със завидно трезво гласче и прохълцайки, му рекла: „За кво ти е, бе, стой си тука, при мене… да си философстваме над това наргиле!..“ А Вдъхновението рекло на ВМГК: „Глей си работата, бе, аз съм Велико, я ме виж!!! Всички чувства ми се лепят!!! Толко съм яко, че не моа се понасям!!!“ И зарязало Вдъхновението ВМГК и се запрашило към ГМВК… А Купонът му рекъл: „Влез, събуй се и излез!“… А!, рекло си Вдъхновението… Дали не сбърках вратата… Събуло се и излязло… Пак влязло и чуло: „Звърти се около оста си толкова пъти, на колкото си години, изплюй се през рамо, нахлузи обувките на ближния до теб и си признай!“… Брей… рекло си… кво да признавам, като надали… или… а, дали?… Объркало се съвсем… Зачудило се, обаче решило:…

26 септември в 22:38

 

  • Elle Georgieva: да влезе през прозореца. Завъртяло се около остта си, плюло през рамо, нахлузило пантофите на ближния и се отправило към наааай-далечния прозорец. Не щеш ли …

26 септември в 23:14 ·

 

  • Александрина Липова: …от изгърба му се появило Мисълта За Самодостатъчността… потупала го през рамото и То рекло от из връх най-високия прозорец на ГМВК: „Мноооо съм якоооооо! Аз съм супер Coooool!“ И скочило с цветен парашут точно в центъра на събитията… И всички се вдъхновили по него… Пари!! Марихуана! Коктейли!! Жени! Направо се заласли!!! А в това време Великата Мозъчна Главна Клетка от предишната му глава си мислела:…

26 септември в 23:25 ·

 

  • Радостина Стаменова-Тити: „Късно е да се връщам…“ и потекла в Дъгата към пръстите си… Мисълта за Самодостатъчността се засрамила – „А бе Аз какви ги мисля?! Сладко е да споделиш Дъгата с Ближния!“… Докоснала се до Вдъхновението и…

26 септември в 23:29 ·

 

  •  Александрина Липова:  … Нещо го открила в неприлична ситуация!!!… Седяло мъртво пияно, заобиколено от всички чувства на планетата, но сякаш… не било щастливо… Рекла си ВМГК: „Това пак се СамоЗабрави!“ Ще ходя да го прибирам!… Обаче Големият Купон казал със заповеден тон:…

26 септември в 23:32 ·

 

  • Радостина Стаменова-Тити: „Нъчииииии нЕма как да стане! Ела ми Рожбо да ти кажа защо не си щастливо…“ и му наляло чаша розова любов с шарено чадърче… „Край, край!“ казала ВМГК, бутнала чашата и се поляла със Замах! „Мухмалимайкуууу, пощастливях!“, погледнало я Вдъхновението, избутало Недоверието от рамото си и …

26 септември в 23:38 ·

 

  • Александрина Липова:  и рекло: „Ей, Главнатааааааааааа…. вече не ми трябваш, мога и само!!! Разкарай се!!!“ Навирило нос, самозабравило се втори път и се оставило Само да потъне в себе си!!! Взело си нова бира, когато, нещеш ли…

26 септември в 23:41 ·

 

  • Радостина Стаменова-Тити: А там го чакала Играта… „Ти пък коя беше?“ Попитало я то… А Тя се усмихнала подигравателно и си помислила „Ей сега те разкатах!“, сложила най-милата си маска,хванала го за ръка и …

26 септември в 23:47 ·

 

  • Velianna Kasheva: и го понесла през девет вселени в десета, тичали, тичали, докато накрая стигнали до ръба. Но не какъв да е ръб, а ръба на една купа, с листчета. „На листчета ще си играем, знаеш я нали? Много е просто: бухаш се вътре, теглиш си листче и на него пише това, в което искаш да се превърнеш, това, което искаш да бъдеш, ако не успееш – губиш. Какво губиш, не знам, ама губиш. Аз съм първа, щото съм дама, а ти си в някакъв среден род… Буххх! А, егати думата..!? Виж, падна ми се…..“

27 септември в 00:12 ·

 

  • Даниела Първанова: Решило да си сваля красиви картини от фейса… въпреки, че знаело, че е илюзия – те били художествено обработвани… имидж, образ и поради Знанието си за това, още повече му харесвало… Сензорна депривация или емоционална… когато отвътре ни кара до го правим, тогава разбираме, че имаме нужда И от нещо друго… Пълна глава с изображения – проекции… не реални… прекрасен път…

27 септември в 00:41 ·

 

  • Александрина Липова:  Чакърррррррр чакррррррр чакърррррррррр…. и се завъртяла ролетката от листчета и красиви картини: „Обича ме!!!!“ Хм… „Обичаш ли ме“… Казало Вдъхновението… „Това па, смотаното“, рекла си Играта, „Мноо е просто, абе пий си там рома и не ме занимаай с глупоси, бааааа… “ Навъсило нос Вдъхновението и си спомило за Вликата Главна…

27 септември в 00:44 ·

 

  • Александрина Липова:  Картината на Исус се появилааааааааа. Рекъл той…

27 септември в 00:44 ·

 

  • Даниела Първанова: : ОООО, не… не може да е толкова лесно и просто… има тука някаква модерна манипулаоция….

27 септември в 00:51 ·

 

  • Александрина Липова:  Ааааааааааааааааахахахахах, какво подяволите е „манипулаоция“… Запитало се То… А Великият му Вътрешен Глас му казал: „маниоулаОцията“ е, когато мноооооооого си смешен и хората наистина много ти се чудят!…

27 септември в 01:01 ·

 

  • Даниела Първанова: Еми замислил се той и си казал: абе не е честно… толкова дадох от себе си…

27 септември в 01:16 ·

 

  • Даниела Първанова: … що така, не ме разбират…. мъчно ми е, се така става – пусти късмет,….

27 септември в 01:17 ·

 

  • Александрина Липова:  Точно в тоя момент се появила Красотата… И рекла…

27 септември в 01:18 ·

 

  • Mixael Ganev: Чуй Китарата и тъжната песента на момчето ,което има дарба но няма да бъде музикант…Виж картините на другото момче ,което рисува всички други ,но не и себе си …. той също няма да бъде художник…

27 септември в 01:26 ·

 

  • Даниела Първанова: : … виж тоя, който няма претенции за нищо, и на моменти му е гадно, точно защото не изисква… това си самият ти…

27 септември в 01:35 ·

 

  • Александрина Липова:  И тогава огледалото се счупило на хиляди парченца… И изведнъш Вдъхновението се погледланло в огледалото, и си казало:…

27 септември в 01:39 ·

 

  • Даниела Първанова: … бе, дали верно не виждам, или ми е виновно огледалото?!…. Ша зема да помисля, междувременно ще изпия един куп лекарства и самообвинения… Почесало се по лисата глава и… забило…

27 септември в 03:08 ·

 

  • Valentin Gindianov: … дълбоко в себе си, само за да открие че е стигнало до задънена улица, преградена и зазидана с бетонна стена от скептицизъм, неверие и страх… и тогава, в тази сечнеста уличка, забравена от всеки господ, се обърнало и видяло един слънчев лъч… там, някъде над облаците смог и прах, зад човешките тълпи и безсмислена глъчка, някъде отвъд лепкавия фатализъм – греело слънцето на новороденото утро…

27 септември в 05:04 ·

 

  • Delyan Benev: и се събудило в този лъч и грейнало. Така, за да им е по-добре и на другите, дето им е студенко. И вече нямало въпроси. И даже когато някой имал въпроси, то само с поглед ги изпарявало. Или с намигване. Или с усмивка. Според случая. И тогава се огледал с таз вътрешна лъчисто грееща сърцесгряваща и йогорелаксираща усмивка наоколо и… се самовдъхновило… защото, какво, мислите, видяло?…

27 септември в 09:12 ·

 

  • Александрина Липова:  Една Огромна Виртуална Плазмена Топка от мисли, които са вързани с невидима златна нишка едни с други… и винаги са наоколо… и се надушват… и когато едната залитне, всички други й се притичат… и си се самопритичат… рекло си Вдъхновението: „Брей… една правописна грешка няма в тая Вселена… Колко е хубаво да съм заобиколено от Интелект! Писна ми от Глупостта!“ И както си се унесло под слънчевите лъчи, Интелектът му казал:…

27 септември в 12:25 ·

 

  • Mixael Ganev : Спи с едното око , не сваляй гарда колкото и да си силен , колкото и невинни да са те… в същият момент интуицията предупредително изпищяла.. – Ставай бързо !!

27 септември в 18:12 ·

 

  • Александрина Липова:  Огледало се Вдъхи (Вдъхновението… демек…) и Почувствало Силата!!! И се засилило към Бара на края на Вселената, за да гледа Възстановката на Големия Взрив в 20.00 и да си хапне китайско… А Глупостта се тупнала по главата и се сетила…

27 септември в 18:17 ·

 

  • Mixael Ganev: Че си е пропуснала възможността да гледа големия взив с друугарчето …започнала да се чуди, как да омеша пак каша с цел забава , бира и китайско.. можеби още .. Та какво решила ?

27 септември в 18:30 ·

 

  • Mariq Stoqnova: Глупостта осъзнала,че каквото и да направи все ще е глупаво за това взела глупавото решение да остави Вдъхновението само да се справи (и без друго то е почувствало Силата)…Наредили се на възможно най- отдалечения ъгъл на бара: Мисълта За Самодостатъчността ,Великата Мозъчна Главна Клетка, Големият Купон ,Недоверието ,Играта,и започнали да наблюдават Вдъхновението…а то горкото нагъвало китайско, обилно полято с бира и си мислело как да направи така,че отново да бъде ВДЪХНОВЕНИЕ …и ето…Лъчът светлина се появил отново, но този път отразено в счупените на малки парченца огледало …хиляди малки лъчисти ръце преминали през цветовете на Дъгата ,превръщайки се в красива девойка,която застанала пред онемялото вдъхновение, усмихнала се и рекла : “ Здравей! През какво ли не минах,какво ли не бях…но ето ме тук ОТНОВО ..твоята МУЗА“…Вдъхновението в миг осъзнало,че то няма как да е вдъхновение ако си няма Муза,която да го вдъхнови….и Силата ,която почувствало станала още по-силна,превръщайки се във ВЯРА…Малкото хартиено сърчице на Вдъхновението започнало да тупти с толкова голяма сила,че накарало и всички други сърца да повярват в себе си и да се вдъхновят…Момчето,което рисувало всички останали но не и себе си разбрало,че хората които рисува имат нуждата да бъдат нарисувани точно от него,и за тях той е най- великия художник! Момчето с китарата ,осъзнало,че песента която свири докосва сърцата толкова дълбоко ,колкото не би могла да ги докосне дори и Любовта! Жената, която сваляла красиви картини от фейса,знаейки,че те са само илюзия,разбрала,че колкото повече гледа тези картини ,толкова повече ВИЖДА красотата в тях и в това няма нищо лошо…А момичето ,което търсило вдъхновението изведнъж се оказало самото вдъхновение и направило нааааай-хубавия си филм ….И така Самодостатъчността ,Великата Мозъчна Главна Клетка, Големият Купон ,Недоверието,Глупоста и Играта, виждайки всичко това решили просто да си тръгнат и да оставят ВДЪХНОВИЛОТО се ВДЪХНОВЕНИЕ да си върши работата …то разбира се вече било запретнало ръкави и с набръчкано носле рисувало,пишело,свирило,пеело,танцувало,фотографирало,правело филми,смеело се ,съветвало….абе ….просто било ЩАСТЛИВО…..

27 септември в 20:58 ·

 

  • Даниела Първанова: … и… Интуицията вкарала прозрение в Главата си… Аз ли съм, или не съм аз?!?!… сефте… Как да се осигуря, като съм само и единствено Хипотеза… И, всичко е в Главата ми… оф, омръзна ми, пак сефте… дереализация, деперсонализация, сюр–реализация, биполярно афективно разстройство, холограмни спомени от бъдещето и активни сънища без сън, мистика и модерни технологии… Еееееее, па много сложно стана, да зема да се заземя… Оффф, не става, изтича животът, как да спра в облака карминено червен?… И… забила Интуицията… Щото без Вдъхновението тя не била пълна… тя само чакала То да се случи… глезана… И То се случило, но глей сега к-во става: избирателност на перцепцията: ами да, Облакът, (щото в момента това било на преден план), той па, що да не е Вдъхновението? И тогава на Вдъхновението толкова много му харесало да е Облак – Горе и че е Божество, че си казало:… Не знам к-во си казало, ама ще да е много Важно…

28 септември в 02:17 ·

 

  • Valentin Gindianov: „Маната му на всичко, аз просто искам да летя! Никой не може да ме спре, защото никой не смее да се протегне толкова високо. Падането е прекалено стремглаво, а истината те чака на дъното. Че сам си си виновен за изборите си. Да творя или не? Аз ли съм или не съм… жив, истински, пълнокръвен творец… Carpe Diem!“

28 септември в 06:52 ·

 

  • Александрина Липова:  А СамСиСиВиновен, ИстинатаТеЧакаНаДъното, ДаТворяИлиНе, АзЛиСъмИлиНеСъм, ЖивИстинскиПълнокръвенТворец и другите герои от разказа се качили на Дъгата и отишли да се пързалят… и да се чудят…

28 септември в 13:45

 

  • Mariq Stoqnova:…от кой точно цвят на Дъгата да се спуснат,за да им стане още по шарено и весело….мислили ,мислили та накрая решили да изберат жълтия цвят …цвета на слънчевите „луди“ които каквото и да направят в каквото и да ЗГАФЯТ все им е ГОТИНО…защото са ЗАЕДНО…

28 септември в 13:50 ·

 

  • Александрина Липова:  А СамСъмСиВиновен и АзЛиСъмИлиНеСъм решили напук да се отцепят и да гледат сеира на другите… щото не знаели как да се пързалят… и било по-лесно на инат да им правят на пук… А Глупостта и Интелектът гледали отстрани и цъкали белот, защото…

28 септември в 13:56

 

  • Mariq Stoqnova: …така им било по-лесно…от къде да знаят,пързаляйки се можели да си счупят я крак ,я глава…с белота било по- безопасно…но А СамСъмСиВиновен нещо го заглождило съвеста и преценило,че трябва да си е виновно за нещо само и се спуснало (нищо,че не можело да се пързаля) по Дъгата и …йеееееееее открило,че да се пързаляш незнаейки как е било ЯКО …ама СУПЕР ЯКО…АзЛиСъмИлиНеСъм завидяло на изтръпналия от кеф смесен с лек ужас поглед на А СамСъмСиВиновен и то се спуснало само че по онзи другия цвят на Дъгата дето уж бил по невидим …демек белия в в блестящо сини нюанси и…..ехаааааааааааааааааааа…какво пък толкова …ама че е ГОТда се пълзаляяяяяяяяяяяяяяяяш….през това време две малки дечица-момиче и момче гледайки високата извита Дъга в небето,се хванали за ръце и решили да минат под нея…вярвайки на думите на една баба от село,че ако минат под Дъгата ще сменят пола си….тичали,тичали стиснали ръце едно друго но все не можели да я достигнат и да минат под нея…отчаяни седнали на един малък дънер в единайстата планина за да си починат…тогава до тях изникнала гъбка и със звънко гласче им казала: – каквото и да искате да сторите за да смените самите себе си ,все ще бъде без успех,защото ВИЕ СТЕ УНИКАЛНИ И ЕДИНСТВЕНИ ТАКИВА КАКВИТО СТЕ …

28 септември в 14:11 ·

 

  • Александрина Липова:  А Голямото парти на всички Вдъхновения в Големия МеждуВселенски Казан казало: „Ееееееееей, нъчиииииииии, така ме забрайхте… че само ше си купонясвам“…

30 септември в 01:32 ·

 

  • Александрина Липова:  Зело си Партито една бира и започнало да звъни по телефона на всички партита из Галактиката да ги ухажва да дойдат при него… И така се залисало, че се напило и се сринало на земята… И засънувало странен сън:…

30 септември в 01:36 ·

 

  • Mariq Stoqnova: Цветовете в съня били много и различни…ту светли ,ту тъмни,преливащи в неон….на Партито му било трудно да разбере какво усеща в съня,толкова реално било всичко,а досега то не е обръщало внимание на усещанията си преди да заспи….Радостта която изпитвало докато звъняло на всички Вдъхновения в Големия Между Вселенски Казан,с бира в едната ръка, предвкусвайки големия Бирен купон, който се задавал бързо преминала в тъга от факта,че никой не вдигал и май са го отсвирили наистина….И така най-самотното самотно Парти на света, останало само да си купонясва…Хм! това, което сънувало ,всъщност не било ли вече реалност преди да заспи?….така си помислило заспалото Парти в съня,и продължило да усеща….Тъгата неочаквано се сляла с Агресията-Започнало да бие с безпомощни юмруци по килим от сапунени облаци и да пита: “ Какво сторих,та ме забравиха? Невидимо ли съм АЗ?“ В този миг Успокоението избутало Агресията и с ласка подарило на Партито Мир…ДУШЕВЕН МИР..който изпълнил цялото същество на самотния герой….дошла и Вярата,след нея започнала да пристъпва Любовта …И ето …ето го и Диханието което дало нов живот и ново начало…Цветовете започнали да стават от тъмни,все по- светли и по светли…(до розово,обаче не стигнали,защото розовият цвят решил,че още му е рано)…Дъгата,(която винаги и навсякъде я има) също засияла с ярки неонови жълто,зелено,синьо….Дзъъъъъъън-Дзъъъъън звъннал телефонът,,,,Стреснало се сънуващото Парти и вдигнало слушалката : “ Аааалоооу? Кой е? АААА вие ли сте Вдъхновения такива,колко ви чаках…бирата истина…ма и топла ша я пием …да ,да …палете казана и тръгайте …аре…чакам ви …“ Ух,че странен сън сънувах…казало си Партито…Но…Но…Какво е това което УСЕЩАМ? Какво е това по-различно от познатото ми досега ?!…И докато си размишлявало, се чул глас : “ Това което чувстваш и усещаш е новото ти АЗ…ти вече си в Хармония със себеси…Сънят ти даде шанс да се освободиш от затвореното ти ТИ за да излезе наяве твоето АЗ“ (и това било гласът на Розовото…все пак решило да се изяви по- лек тон)….Чук…Чук…Опааааааааа..ето ги и мойте ….заповядайте ,влезте…поканило Партито своите гости от Големия МеждуВселенски Казан ,които веднага забелязали блясъка в очите на своя домакин, което веднага ги накарало да си мислят……

30 септември в 22.31 ·

 

  • Александрина Липова:  А Главната Мисла си седяла на дивана и чакала Вдъхновението, и също като Партито се питала: “ Какво сторих,та ме забравиха? Невидима ли съм АЗ?“… И примирено заспала… Тя пък какъв сън засънувалаааааааааааа…

30 септември в 22.49·

 

  •  Sevdenceto: Тогава Висшата Нервна Клетка засънувала най-реалния сън в биосъществуването си….Всички черепно-мозъчни нерви били изпаднали под действието на Глобалното панмислително затъмнение и не можели да разсъждават…..Върху иначе така разумните периферни нерви въздействал ступор от десета степен по скалата Алогичната Парадоксална Конвергенция. И тогава Висшата Нервна Клетка разбрала, че това всъщност не е сън…а една ИЛЮЗИЯ, от която трябва да се измъкне и да нарече с ИМЕ, за да й даде живот в Галаткическата безсмисленост и после да я премахме от симбиотичната и свързаност с горките и нищо неподозиращи черепно-мозъчни нерви. И….тогава…в най-упадъчните си и безсмислени мисли, блъскайки един аксон в дъното на Съзнантелното…дойде мига на проникновениетоо……Именно тя Най-Великата, ще освободи горките нерви, за да постигне основната си цел, като първо даде име на Илюзията…….
05.10.2013 в 11:31
  • Александрина Липова: “Истината в едно признание плаши слабите душевности с истината си. Недораслият за съвършенството на признанието, изобретателно се спотайва в оправдания за своето поведение на приспособимост и към най–стойностните ценности в техни подобия: фалшивите диаманти и копирания на удобни образци са, все пак, по-лесно достижими…” – прочело Вдъхновението на стената на душата си и решило да си признае на Купона:
 05.10.2013 в 23:10
  •  Dididid: … как някак си се отворили нещата, защото най-после успяла да заспи… сън-мечта, да мечтаеш да спииишшшш… и, тогава, разбира се зазвъняли телефоните,… най-после да има смисъл от тях… събудили се телефоните живи и страшно им харесала тъгата на дъжда в сутринта… пред тях бил денят…

  06.10.2013 в 09:45

 

  • Самуил Славов: ….който всъщност не бил ден, а нощ, но това непречило дъжда да си бъде тъжен… И след разбирасе дългото и постоянно звънене на “живите” телефони, Вдъхновението се събудило супер ядосано, взело една базука прицелило съ към тая шумутевица и гръмнал без да му мигне окото,като че ли един милион светлинни години е било в спец частите на Вселенската армия…. Експлозиятя била толкова мощна, че от ударната вълна то(Вдъхновението) паднало в най якия бар, на съседната планета,който се казвал ”От тоа бар трезвен не излазаш”(ОТБТИ), а при летежа си помита едно от най страшните галактически влечуги с име Пан-Галактически гаргаробластер, за което дълго време се носят легенди… Та седнало Вдъхновението на бара, и казало на бармана:тройна мента с ром и спрайт и бира за разредител…. Същата вечер в бар ОТБТИ имало Event, надути балони пълни с хелий, като всеки присъстващ в бара задължително участва… Регламентът бил, всеки участник при избран балон да вдиша хелия и да разкаже виц на аудиторията, но това не било всичко, вътре в самия балон имало листче със задачка която трябва да се изпълни…. Докато дошъл реда на Вдъхновението, то било кирка пияно и…..

08.10.2013 в 2:03

 

  •  Александрина Липова: въпреки всички усилия да не прави усилия и да бъде темерут…  и въпреки горките си кирка пияни и нищо неподозиращи Черепно-Мозъчни Нерви, побеснели от температура, Вдъхи успяло най-сетне да спука  своя балон и да се остави на себе си… Извадило листчето на късмета си  ОтИзПодНякъде и прочело своята задача: „Звърти се около оста си толкова пъти, на колкото си години, изплюй се през рамо, нахлузи обувките на ближния до теб и си признай!“… А, рекло си, това ми е познато… Не бяха ли думите на Купона още от самото начало… Ха… защо ми се повтаря…

08.10.2013 в 11:17

  •  Sevdenceto:….. и тогава Вдъхновението разбралооо, че не му е нужно друго освен да погледне към ядосания гаргаробластер и да вникне вдъхновено в собственото си вдъхновение, за да осъзнае, че то е ВЕЛИКОТО ВДЪХНОВЕНИЕ, и Вдъхновението се вдъхновило….Завъртяло се около оста си, плюло през рамо, нахлузило обувките на Проникновението до себе си, и отишло на гости на Озънаването….

08.10.2013 в 12:37

  •  Александрина Липова: И си казало: “ха-ха… и обичана мога да съм… Друго си е… Еееееееех… друго си е да има бутон “Обичана”… Още малко и като разговарям с хората, ще виждам над главите им емотиконки… И като ги натисна за носа, те ще казват “чувства се обичана”…
    А дали? Се попитал ядосания гаргаробластер… Станал и…

 21.10.2013 в 19:48

 

  •  Александрина Липова: … решил да отиде на вариетето на Купоните, за да провери!… Обаче, понеже нали си бил най-страшното галактическо влечуго, за което дълго време се били носели легенди – отишъл кирка пиян, метнал китка, засукал огромния си перчем наляво, усукал се във въздуха с едно артистично въже и изплашил всички други галактически влечуги… И разбрал…А нагълтаното с хелий Вдъхновение още се чудело над листчето на късмета си и още мислело Защо постоянно му се повтаря!!!… Решило да не си блъска главата и да се прибира, само че на излизане се натъкнало на пълна бъркотия :

Булевардът на очакванията се бил побъркал – светел в забързано червено… после зелено… жълто… сменял цветовете на Дъгата все по-бързо и сам се объркал, да не говорим за движението по него… Кръстовището на Решенията (КР) светело в лилаво-червено… Алеята на Славата (АС) намигала в очакващо жълто… Улицата на Мълчанието (УМ) уверено цъкнала в зелено… Пътят на Странника (ПС) парадоксално се подредил… Левият завой уверено започнал да завива още повече… Десният, за да не остане по-назад, засилил чупката си вдясно… Светофарът нахлупил слушалки и заслушал яко хаос… Всички познати и непознати улици се кръстосали от очакващо напрежение Булевардът да се съпикяса… Опънало се яко положението и накрая всички очаквания от Булеварда се сринали!!!

Мъдро, Вдъхновението казало на всички: “Кво ви пука, бе! Много мислите!!! Я си вземете почивка!” И съвсем безгрижно Преминало… Или поне То така си мислело… Докато не се случило нещо странно:…

02.12.2013 в 10:12

 

  • V.: …. някъде високо над целият този душевен хаос си седяла една личност. С провисени крака над пропаста от страх и неувереност,с широко затворени очи и открехната душа, с ритмично сърце и музика в главата, отворила уста, извила глас към луната и запяла… Незнайна, нечувана песен, мистична и съкровена, искрена и чиста. Пеела на луната, а думите се изнизвали като малки перли от червените и устни. А луната, тази вечна любовница, се усмихнала и просълзила…

Заваляли кристали чистота над хорската земя, ръсели се тихичко със звън и застлали нежно всичките булеварди и пътеки…
Светът се превърнал на бяло платно….

 02.12.2013 в 15:51

 

  • А. Л.:

 

И настъпила Тъга… Една хубава такава… необяснима… и тъжна…  Завялял сняг… и дъжд… едновременно!..

 02.12.2013 в 16:22

 

Можете да продължавате разказа в коментарната форма. 
Всички коментари се качват от Администратор в публикацията в хронологичен ред.


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход