Мъртви спомени

( споменът, който вечно ще живее в сърцето ми )

Лилиан Валериева

Тези прекрасни зелени очи,тази невероято сладка и така омайваща усмивка...Той идваше към мен,можех да го почувствам.Пеперудките в стомаха ми се разхвърчаха, щом усетих аромата на парфюма му, който толкова харесвах.Ето го…вървеше към мен,гледайки ме предизвикателно,сякаш очакваше да направя нещо.Може би да скоча в прегръдките му или да го целуна. Зелените очи…тези зелени очи рязко се впериха  в моите.Разтапях се само докато ги гледах.Зениците ми се разширяваха,сърцето ми затуптя по–бързо. Той подаде ръката си.С хладнокръвна физиономия стоях пред него без дори да потрепна,без дори да мигна.Пренебрежително подадох ръката си,за да хвана неговата.Беше толкова топла,кожата му беше толкова нежна и мека.Онази красива и топла усмивка отново се появи на прекрасното му лице,сякаш чакаше този миг с нетърпение.Бях толкова щастлива, че отново го виждам…но и толкова тъжна,че отново се появява в живота ми. Сякаш идваше да разруши остатъка от него. Чувствах се глупаво…толкова глупаво,но и толкова щастлива.Как можах да се влюбя?! Как можах да наруша обещанието,което бях дала сама на себе си? Сълзите закапаха от очите ми,стичайки се надолу по лицето ми и размазвайки скъпата спирала,която носех.Бях безумно влюбена в човек,който ме използваше,човек който просто си запълваше времето с мен…човек,на когото дори не му пукаше за мен и чувствата ми…глупавите ми чувства.Но как можех да постъпя? Какво да сторя… гласът,с който разумът ми говореше сякаш беше заглъхнат от този на сърцето ми,което крещеше с пълно гърло.Да…обичах го…обичах го повече от всичко,макар да ме правеше нещастна.Бих дала живота си за Него,бих направила всичко.Целунахме се и Той ме омагьоса… Боже,никога не се бях влюбвала така,но и никога не бях страдала така. Толкова го обичах,че не виждах другите момичета,с които излиза.В мислите ми Той беше само мой.Там бях щастлива, в безопасност. Живеех в собствен свят,в който не допусках лошите неща да ми се случват. Нима си причинявах болката несъзнателно? Защо в началото всичко е красиво,прекрасно и вълшебно,а накрая приключва сякаш като апокалипсис? Всичко беше толкова просто,а сега изгубих ума си. Оставена на парченцата, на които Той ме разруши,сега съм измъчена, но ще трябва да продължа да вървя,така както камъкът се търкаля,докато намеря онова,от което се нуждая.Щастието,което заслужавам.Сега съм вцепенена и не чувствам нищо,но Той не би трябвало да съжалява или да изпитва вина,защото така и не разбрах наистина какъв е. Просто искам да му благодаря от дъното на душата си за безсънните нощи и сълзите, които пролях.Как можа всичко така да се преобърне? Сякаш ме остави да изгоря и сега съм като пепел на земята.Всичко,което исках беше просто да ме допусне до себе си…но вместо да използвам сила, трябваше аз да го допусна до себе си.Да..аз ще продължавам да го обичам,но и ще продължа пътя,по който поех.Макар разбита,тъжна и разочарована…аз ще продължавам да споменавам Неговото име на сън.Винаги ще го искам…винаги ще го обичам.Знаете,всеки има една любов,една стара любов,за която не обича да говори,но е хубаво да си спомня.Това са точно онези спомени,които наричам „мъртви”. Онези „мъртви спомени в сърцето ми”.

Последна публикация на Лилиан Валериева

Дългият път към щастието



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход