Наивници 2013

 

Hora 117

 Велианна Кашева

Те са усмихнати, почти глуповати, често весели, все умислени, замечтани и унесени… Няма как да ги сбъркате. Носят шарени, удобни дрехи, и чанти, които обикновено са пълни с идеи, които те обикновено сбъдват. Вярват в измислици. Като тази, че няма невъзможни неща.

***

Аз съм най-голямата щастливка на света, че животът ми е пълен с такива хора! Всеки от тях е едно малко слънце в сивия свят, в който ми се налага да съществувам…

Замислих се, че аз всъщност винаги съм ги търсила, но не винаги съм имала късмета да ги срещам. Последната година от живота ми обаче беше изключителна в това отношение – от небето ми буквално заваляха усмихнати хора, които по един или друг начин останаха в живота ми. Дали защото разбрах колко е голямо небето, дали защото най-после си отворих очите и се погледнах в огледалото, не знам..но факт – светът ми вече е супер, супер шарен! :)
И ей тук загубих половината си читатели! Чатнахте, че „и аз съм от тях“, нали? Отнесена и летяща в облаците, дразнещо позитивна и наивна… Точно тук обаче искам да ви попитам нещо.
Нали не си мислите, че всички тези смешковци, които се разхождат вечно усмихнати покрай вас, са галеници на вселената? Че нищо не са видели от тоя живот? Че не водят и те всеки ден борба да оцелеят? Че никой никога не им е затръшвал врати, че всичко винаги им е лесно и абстрактно, и чудесно? Напротив. И те живеят в същия този свят, в който живеете и вие. Разликата е, че те просто не му позволят да счупи духа им.
Е добре де, може и да ни се случва понякога. Защото богатата душа е често мека. И само човек, който може да мечтае, може да боли. Но всеки път, когато ни отрежат крилете – безпощадно и от раз – ние си ги отглеждаме наново. Страдаме, охкаме, мрънкаме, ама накрая пак политаме. Налага се просто! Тая земя ни е мааалко тясна, а и аман от задръствания и катастрофи по нея, честно…
Така че, моля, не ми се сърдете и не ме съдете, че летя в облаците. Била съм и на дъното, но там нещо не ми хареса… А оттам човек се връща бавно. И трудно. Първо пълзешком, после пак се учи да стъпва по земята, после пак си отглежда крилата и накрая – пак нагоре… НО това е само в случай, че има душа на наивник, който не се отказва!
Точно тези прекрасни „наивници“ ми помогнаха да си построя пак света, и то по-хубав от преди… Всеки от тях ми дава парченце дух, което носи в живота ми парченце пълнота. И после защо ми светели очите… :) Ами как няма! Всеки ден срещам хора, които ме заразяват с вдъхновението си, палят ме с идеите си и ме прегръщат с най-големите си и топли сърца. Имам толкова безобразно готини приятели, които са готови да преобърнат и този свят, и който още се наложи – все пак, в голяма вселена живеем… И продължавам, продължавам да срещам нови такива хора, които ми дават надежда, че ИМА надежда – дори тук, на тази планета и в тази България…
Та, да. Очите ми в последно време са пълни. И светят.
Добре де, може и да има едно малко празно парченце в живота ми, но и то е празно не заради тъга или остра липса, а заради вяра. Вяра, която впрочем също нееднократно се опитаха да ми откраднат, ама ня-ма! ;)) Не си я давам… Знам си, че някъде там има някой, който мечтае толкова високо, колкото мен, някой, който също като мен не може да спи вечер, защото вместо глупости сънува филми, някой, който е сигурен, че тоя живот няма да му стигне и затова отсега си е намислил n-броя мечти за следващия, някой, който е готов да тръгне още утре с мен за… Рим, или Зимбабве, или Кот д’Ивоар, както и да се пише това, и където и да беше това… И когато този някой се приближи, парченцата ще са още по-пълни (а дотогава му е позволено да се заблуждава с други готини хора, на мен – също;) ) И казвам „приближи“, а не „появи“, защото той може и вече да се е появил, ама каквато съм шматка, да не съм разбрала…;)
Така де, наивниците освен всичко друго сме и малко разсеяни хора. Просто обикновено си мислим за по-важни неща от тези, с които ни бодете очите. Защото единственият ни начин да се справяме всеки ден с неизбежното и видимото, е като вярваме в невидимото.
И като го постигаме.

Публикувано от V for Velianna в

 

Последна публикация на Велианна Кашева:

Прекалено вдъхновено



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход