Понякога ми се иска

pic_9998709_0176475

Младежко и юношеско творчество

Александра Иванова

Понякога ми се иска да можех да върна времето назад и да променя някои свои постъпки… Понякога ми се иска да не бях толкова мила, а понякога ми се иска да бях по-мила… Понякога ми се иска да бях обърнала повече внимание на дадени детайли, когато трябваше и да бях пренебрегнала тези, за които не си заслужаваше… Понякога ми се иска да бях отворила едни врати и затворила други, на време… Понякога ми се иска да бях разбирана повече… Понякога ме се иска да се бях възползвала от определени възможности, когато можех… Понякога ме си иска да не бях толкова далечна… Понякога ми се иска да бях показала повече от себе си… Понякога ми се иска да бях сложила бариери, там където не бях и да не бях, там където бях… Понякога ми си иска да не бях толкова замечтана… Понякога ми си иска да не бях толкова възпитана… Понякога ми се иска да бях обърнала повече внимание на знаците по пътя си… Понякога се чудя защо всичко се е стекло по определен начин и защо определени хора са били в живота ми… Човек има много въпроси, но зная че случайности не съществуват… Зная, че както и да съм се държала, както и да съм действала, с когото и да съм общувала във всеки период на досегашното си израстване, аз съм била себе си … била съм преди всичко Човек … уважавала съм и продължавам да уважавам всеки един човек, който е бил по някакъв начин, близо до мен… Понякога изпитвам носталгия по някои моменти, понякога ми се иска да бях променила други… Понякога съм оставала недоразбрана, а понякога са ме разбирали там, където не съм очаквала… Понякога не е трябвало да бъда импулсивна, а понякога ми се иска да бях по-импулсивна… Понякога сама се обграждам със стени и понякога … само понякога ще се чудя защо споделям всичко това с Вас…, понякога ще си мисля, че не е трябвало, а понякога ще си мисля, че е било добра идея… Всички ние сме изтъкани от противоречия…, но със сигурност дори когато се колебая и позволя на стабилността ми да се разклати… аз зная, че всеки един детайл от живота ме е научил на нещо… Всяка една частица е помогнала за изграждането на личността ми … и всички решения, правилни или грешни са били моите лични решения … и няма за какво и пред кого да се извинявам или оправдавам, защото независимо в какъв личен период съм била, съм била себе си… Живея за себе си и заради най-скъпите ми хора… Позволявам да бъда опознавана рядко…, но дори и да съм показвала малка част от себе си, то тя винаги е била истинска… За това, ако дължа извинение, то го дължа на себе си !!!

Последни публикации на Александра Иванова:

Спомен за лъжа

Наслаждавайки се на празничния дух

 

 



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход