Докато има смислени хора, има смисъл!

Велианна Кашева

снимка: Стоян Георгиев

снимка: Стоян Георгиев

В последно време всеки ден чета възторжени статуси, надъхани изказвания и още по-надъхани контракизказвания. Някъде в цялата тази центрофуга от вярвания и псевдодискусии (псевдо, защото всеки си знае своето), постепенно и в мен набра клавиатурното желание да кажа, каквото имам да кажа.

Все пак именно заради това преди 4 години мечтаех да вляза във факултета по журналистика и после да стана един от онези хора, които имат средствата да помагат, да променят и „да я оправят тая държава“… Но няма да ви занимавам повече със себе си. Ще кажа само, че сега завършвам гореспоменатия факултет, от три години работя в медии и вече знам, че някога съм била много наивна. Защото инструментите на промяната са всъщност в ръцете на всички.

Когато дълго време един народ спи, накрая будителите му се озовават на улицата. С черешови топчета, с окупационни лозунги, с големи надежди. Може би затова всеки път оставаме недоволни – защото очакванията ни са твърде големи. Вярно, свобода се печели с борба, но не само. И не за една нощ.

В този смисъл, понякога се чудя дали пък не е твърде късно? Как може 68 години да търпиш (45+23… чак сега ли ни стигнаха?) и накрая да плачеш за непостижимата демокрация… НАРОДЕ????
Но после се пляскам по челото и си казвам, че

ДОКАТО ИМА СМИСЛЕНИ ХОРА, ИМА И СМИСЪЛ

А смислените хора сме всички онези, на които никой не плати, за да протестираме, всички, които всеки ден правим тази държава нормална, колкото можем, всички възпитани, образовани хора, които непрекъснато разширяваме хоризонтите си, всички, които не се страхуваме да мечтаем и да се борим за мечтите си.

В този ред на мисли – много ми се иска да оборя някои от клишетата, които като лавина засипват пространството. Омръзна ми да ме поставят в категории, в които не фигурирам. Има нещо много зловещо в контрааргументите на контрамислещите, които като зомбирани повтарят песента на бабите, за които „и 5 лева са нещо“. Все си мисля, че за един млад човек, пълен с живот, енергия и възможности, 5 лева би трябвало да са смешна работа…

Та, за клишетата.

1) Стига с тия безцелни протести, окупации за спорта, хора без работа…

Първо: и кучетата разбраха целта на хората, които 5 месеца в края на работния си ден крещят: НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС – НОВИ ИЗБОРИ – НОВИ ХОРА В ПОЛИТИКАТА – НОВА ДЪРЖАВА.
А откъде ще дойдат тези хора ли? Ами нека видим. Нека им дадем шанс. Те са сред нас, не ги ли виждате? Но така де, контрапредставителите освен малко глухи са и малко недоскив. Нищо, сигурно е от възрастта…

2) Тоя Бойко много пари има… щом продължава да плаща…

Сигурно, дам… Бойко и протестите срещу себе си организира, за да падне, за да може после да го изберат, а после не си купи изборите, за да има пари за следващи протести, за да може после да направим нови избори, които, ако му останат пари, да си купи… Стратег!

Никой не казва, че няма платени протестиращи. Има (или поне имаше). Както на протестите, така и на контрапротестите. Но от всичките ми репортажи мога да ви кажа, че тези хора винаги си личат. По широкоплещестите гърбове и физиономии на хора, загубили много мозъчни клетки от блъскане и чалга.

Интелигентните, стойностни хора никой дори не се опита да ни купи. Знаят, че не могат. Знаят, че нашите мечти стигат малко по-далеч от пълния хладилник. Познавам лично много от студентите, които първи окупираха СУ, и знам, че те са много повече от студенти. Те са тези, които правят хиляди неща ИЗВЪН аудиториите, ЗА университета, ЗА студентите и ЗА бъдещето си, в мирно време, много преди протестите да започнат… Сега обаче не е време за мирно време. Време е за крайности.

А за Бойко… Вие НАИСТИНА ли не разбрахте, че този протест е срещу всички? Срещу антиморала в политиката? А никой, никой досега не се е показал като морален… Поне ние, 23-годишните, не помним.

3) Стига сте пречили на нормалното ни съществуване. Аман от блокирани улици и затворени аудитории! Искаме да се движим и да учим нормално.

Това, честно, винаги ми звучи като изказване на хора, на които явно всичко им е наред. Хора без проблеми. И дали е Бойко или Орешарски, или друг крадец – все тая, те са си добре. Браво – хубаво е, че има и такива хора, че не всички сме многострадалци в тази България. Само че тези, на които нещо не ни е ок, тези, които нещо ни убива под седалката, имаме пред себе си някои по-важни задачи от това, просто да си седим удобно. Защото не ни е удобно, и докато е така – отказваме ние да бъдем удобни.

И много моля, този аргумент за „правото на образование“ не го казвайте на НИКОГО! Всеки човек от всяка нормална държава би ви се изсмял. Защото първата и най-важна роля на образованието е да създава информирани, мислещи хора, които имат позиции и ги защитават. Другото е зубрене на стари учебници, взимане на изпити и получаване на хартийки, с които можете да си изтриете… всъщност нищо. Толкова са непотребни тези хартийки, ако зад тях стоят хора, които не могат трезво да разбират действителността…

И още нещо – правото ми на живот е по-важно от правото ти на образование, който и да си, колкото и да си платил за това… Универститетът и лекциите няма да избягат. Но виж, умните хора – те ще избягат…
Ето от това ме е

СТРАХ

Страх ме е от най-важния избор, който трябва да направя. Сега завършвам образованието си и трябва да реша – да остана и да се мъча тук, или да замина някъде и пак да се мъча, но поне с надеждата, че там усилията ми няма да са напразни. Протестирам, подкрепям всички протести от самото начало, крещя, недоволствам от дъното на донкихотовската си душа, но цялото това нещо се случва с една топка в гърлото ми – дали ако остана, няма да стана просто следващия курбан на нещо, твърде изгнило, за да се поправи?

Някой си професор Стратев каза „Като не ви харесва, емигрирайте“… и взриви протестиращите млади хора. Обаче знаете ли кое е по-страшно от репликата на този смешко? Майка ми. Майка ми, която ми казва: „Маме, бягай, ако си щастлива другаде, и аз ще съм добре.“ Майка ми, която е готова да стане кредитен роб доживот, за да мога аз да избягам, щом така е по-добре… Майка ми, която завинаги ще живее в един 10-хиляден град, докато аз обикалям света, да си търся щастието, защото за мен няма място тук. И баща ми, който мъжки ще понася всичко.

Българската майка и българският баща са много по-страшни от някой си професор Стратев. На него не му пука и капка за нас, докато има кой да плаща за изпити в учебното му заведение. Когато обаче тези, които най-много те обичат, те гонят някъде далеч, значи наоколо е станало много страшно.

И въпреки това, въпреки всичките грешки на всички поколения преди моето, гледам очите на протестиращите и ми се плаче. И топката в гърлото пак ме стяга… Как да ги предам? Как да замина някъде, без да ми пука за всичките тия красиви и умни хора, които може да нямат и 5 лв в джоба си, но имат най-важното, а то не се купува – имат вяра.

Дори и кабинетът да не падне, дори и да не постигнем голямата политическа промяна, която жадуваме, има нещо, което тези протести вече дадоха като резултат –

ВИДЯХМЕ, ЧЕ СМЕ МНОГО

Видяхме, че поговорката „и сам воинът е воин“ всъщност не важи, видяхме, че умните, културни и добри хора, хората с ценности, хората, които не са претръпнали и които още могат да мечтаят, още съществуват, тук и сега, в България.

Видяхме, че има при кого да останем. И може би… може би има защо.

03.11.2013

Последна публикация на Велианна Кашева:

Прекалено вдъхновено



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход