Времето е щастие!

299577_1988928170670_1102200588_n

Велианна Кашева

30.12.2013

Много е сладко да посрещнеш рождения си ден пред белия лист, дори и виртуален. Мнoго е сладко да посрещнеш рождения си ден пред себе си. С усмивка.
Имах може би най-хубавата година от живота ми досега и съм безумно щастлива от това! И като си спомня как се чувствах на миналия си рожден ден, мога абсолютно да кажа, че се преродих.

Mиналата година от живота ми започна точно така – с убийство. А когато те убият, имаш само две възможности: да си останеш така завинаги, или да се преродиш. Аз си избрах второто, без изобщо да знам как точно ще го направя. И ето как го направих…

Първо, бавно и мъчително, изхвърлих от себе си всички ръждиви неща. Осъзнах (наистина осъзнах), че злобата, завистта, ревността, самосъжалението и другите им подобни чувства са най-безсмисленото нещо на света. Научих се да прощавам. Защото си дадох сметка за нещо много важно – че и аз греша (козирог съм все пак, ние късно ги проумяваме тия неща). А само който не може да греши, може да не прощава. Аз съм просто()смъртна.

Второ, разбрах кое е най-безценното нещо в живота ми, което никога не искам да губя. Времето ми. От деня, в който се върнах в Полша след Нова година, си обещах, че всеки следващ ден ще изживявам докрай, и разбрах колко много дни бях пропуснала до тогава. А от деня, в който се прибрах в България, си обещах – че всеки следващ ден в живота ми ще бъде като тези – изживян, докрай. И поне за тази година… смея да кажа, че това наистина се случи! Знаете ли колко е прекрасно да изпълниш обещание, което сам си си дал?

Направих толкова, толкова много неща, че спокойно мога да нарека 2013 най-пълнокръвната година от общо 24-те в живота ми… Танцувах, най-после танцувах и се чувствах невероятно от това. Ходя на курсове по режисура, продължавам с полския език и отново имам смелостта да мечтая далеч и на високо. Дипломирах се, с филм. Купих си невероятен апарат! Направих още 3 самостоятелни късометражни филма (под „самостоятелни” разбирайте извън телевизията, с един от най-добрите ми приятели). И да, вече не ме е срам да кажа, че искам да правя филми. Искам да правя филми! Може би още не знам как, може би още в главата ми е бъкано с клишета, с които трябва да се преборя, и може би въобще е адски трудно на 24 да решиш, че искаш да бъдеш режисьор. Може би. Но аз знам.. как вечер, когато заспивам, виждам кадри, чувам диалози и си представям сцени. И ще работя много. И ще гледам много, ще чета много, ще пиша много… Готова съм да направя много, за да постигна много. А дано някой ден имам и шанса, и парите, за да го направя… Вярвам, че има как. Последната година от живота ми ми върна най-важното, което май бях позагубила… Вярата, че мога. Че съм.

Това последното, разбира се, не е резултат само от жестоко самонавиване, самоиздърпване за косата и четене на книги а ла Хорхе Букай… Имаше и още един важен фактор: хората. През 2013-та животът ми се напълни с невероятно много хора, които буквално пръщят от енергия, от мечти и от сбъдване. Явно е вярно, че когато някой си тръгва от живота ти, то е просто, за да направи място на някой друг… Е, при мен няколко души направиха място за десетки други. За хора, които вместо да ми обръщат гръб, ме погледнаха в очите и ме накараха да си спомня коя съм. Най-безценният ми подарък са тези хора… Дойдоха отникъде, пътуваха за някъде и просто решиха да поостанат… Дано да е за по-дълго! Благодаря ви!!! :)

Спомням си, че на миналата Бъдни вечер от всички възможни баници на света ми се падна едно и също късметче – любов. И да, то се сбъдна. Само че този път – не с лице на мъж, а с лицето на жена. Не бе, споко… Имам предвид – с моето собствено лице. Дадох си сметка, че единственият неугасим източник на любов в живота ми е само калпавото ми, глупаво, поетично сърце. Разбрах, че цялата любов, която хората ми подаряват, е просто отражение на собствената ми любов към живота, която виждам във всички, във всичко и навсякъде – в мрачното време, в сбогуванията по гарите, в аромата на печени чушки, в малките ръчно правени подаръци, във виното и свещите… Поезията в моя живот съм аз. Любовта в моя живот съм аз. Всичко друго е въпрос на обстоятелства, чужда драматургия… Не, че 2013 не ми донесе доволно възможности да се влюбя, в някого. Просто този път аз обръщах гръб. С едно голямо малко изключение, което… оцених и запазих за себе си (и така го спасих). Защото иначе, да ви призная, от  стреса получавам косопад. И след всички обърнати гърбове в живота ми, всеки път ми оставаше по-малко коса, по-малко наивност и по-малко аз. Реших да сложа точка на това, преди да оплешивея.

И пак по този повод може би, вече съм червенокоса. Нещо, за което събирах смелост плюс-минус две години… А иначе, да замина за половин година на 1500 километра, го решавам за една нощ. Хах… Не знам дали някога ще се разбера напълно. Но тази моя симпатична нерешителност май е като бенката на брадичката ми – с годините все по-малко се вижда, но си остава там, и малко или много е част от чара ми.

Тази година на Бъдни вечер ми се падна около 300 пъти пътуване, нова работа, нов дом… Затова мога само да си пожелая новата година от живота ми да ми отвори поне 1000 х 24 нови пътища, по които да следвам откачените си мечти. Без ничий гръб, без никакви гаранции за успех. Освен вярата – на най-прекрасните хора в живота ми, и моята собствена. Вяра в мен. Защото оттук започват всички чудеса.

А след изминалата година, имам всички основания да смятам, че те се случват!

 

Последна публикация на Велианна Кашева

По пътя/On the road



Един Отговор на Времето е щастие!

  1. Pingback: Той често свири на пиано за по две минути… | Център за Личностно Развитие

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход