За политическите дракони в ирационалните кампании и техните предизборни колизии…

05. Эмоции_на_английском-520x245

Заглавието е подвеждащо. Разбира се, щом ще става дума за политика. Няма да има интриги, но може и да има… Всъщност, вероятно „нещо” ще се про-види от само себе си, след като се осветлят някои от психологическите тънкости на предизборните кампании…

Кандидатът – образ, имидж, или материален интерес?

Започваме с това, че персоналният имиджмейкинг в предизборните кампании е чисто и просто една технология. За конструиране на образи. Което ще рече – практически приложима и много стара. А образи – защото говорим не за истинските личности, а за техни копия. И за древни изпитани методи, които не се различават в общи линии от хипнотичните явления и масовата сугестия в психологията на влиянието и езотеричната психология. Като в зомби историите и проектирането на възможни сили или слабости в кандидата. Знаете ли за прочутите „избори без претендент” на Уралската школа време на пропагандата в СССР? Което ще рече, че човекът може и да не присъства, даже може и да не е сред живите, но въпреки това неговият образ да събира популярност. Добре изграденият образ, обаче…

Образът и имиджът са свързани, както знаем. Но тук е важно да се открои имиджът. А той не е обичайното, което ни се представя в масовите медии. Имиджът не е единствено и само доброто име на „нещо си” в публичното пространство /било то бизнес – компания, отделна личност или политик/. Той е една своеобразна мистична субстанция и съставлява всички онези не-осъзнавани на пръв поглед фактори в образа, които действат на психиката, и съответно ни привличат. Изключително въздействащи и на сетивно ниво. Така в случая на предизборна кампания, привличането става не към самия политическия лидер, а към ореола, който се създава около него. И, който ореол е винаги и сто процента емоционален, демек ирационален. Оприличава се на магия, енергия, парфюм, обаяние…

Обратното: когато не предизвиква емоция, образът не е жив, и не увлича. Кандидатът, при който се е стигнало само до създаването на „някакво“ лице от написани фрази и дежурни идеи, без да е помислено за неговия ореол, предварително е обречен. Независимо от отговора му на електоралните потребности. Така че, каквито и постулати да изказва „кандидатът – образ”, и колкото и разумно да звучат неговите тези, когато дойде моментът на избора, емоциите в избирателите надделяват, и печели човекът с харизма…

В тази връзка, харизматичният политик може да загуби изборите тогава, когато играе срещу купени гласове от страна на конкуренцията. И, да, играта е „на живот и смърт”. Защо обаче, чак до такава степен се самозабравяме по време на избори, и защо имаме нужда от подобни победи. Защо се припознаваме в битките с противника, и какво целим с тази борба.

Обикновено тук тръгват популистките тълкувания, свързани с пари и власт. Но не мисля, че отговорът е само в материалния интерес. С което на популярен език се обозначават финансовите мотивации на въвлечените в предизборните битки. Би било много лесно, ако е просто и само така… .

О, също така не мисля, че човек е само и единствено склонен към прословутото материално благополучие. Винаги на втори скрит план има някакъв вътрешен бунт и душевна съпротива, които при подходящи условия ескалират и се проектират в желанието за контрол – присъщо при повечето от участващите в политическата надпревара. Човешката същност е сложна система, в която двигатели могат да бъдат както комплексът за малоценност, така и комплексът за свръхценност; както силата, така и страхът; както наивитета на Майка Тереза, така и нейната феноменологична вяра… Няма правило, всичко върши работа – когато работи…

Т.е., мотивът за участие в каквато и да било кампания е винаги личностен, а не обществен. Няма такова нещо като общо благо в личната психична цялост. Има основно и единствено стремеж към реализация на автономния „Аз”, който стремеж впоследствие евентуално може да се разпростре и върху общността. Такива са закономерностите на развитието. И така, мотивацията за политическа или обществена работа е обикновено свързана с вътрешна потребност от разширяване на собствените възможности за справяне и доказване, което не е по-различно от мотивацията за каквато и да било друга човешка дейност. И тук диапазонът на средства е огромен, някои работят през чистата хуманност, други през парите или политическата власт.

В този смисъл, важно е да се откроят личностните характеристики на кандидатите в предизборни кампании. Да се отдели активността, компетенциите и полезната амбиция от патологията и крайните степени на личностна акцентуация. За съжаление, все още на изборни постове се слагат избраници, които присъщо не притежават необходимите качества за мениджмънт и работа с хора. Нещо повече, поставени в екстремни условия, те могат да бъдат опасни, както за другите, така и за себе си…

Шокът от бъдещето

Знаем, че всяка една система каквато е и социума, винаги ще потърси своя баланс в най-безопасните си единици. Срединните, усреднените, уравновиловката, безобидните… Иначе, самата система би изхвърчала от махалото на един или друг индивидуалист с неговия гений или каприз. Целесъобразност. Така цялата тази машина, наречена „живот” е огромен подбор на кандидати за оцеляване. Средно статистически. Отправени на мястото си така, че да има баланс. Да пазят статуквото…

Е, такава в умален модел е и действителността на предизборната кампания. Концентрирано, наситено действие и поради това – в голяма степен непредсказуемо. Поради многото емоции „системата” е в перманентен дисбаланс. Именно А.Тофлър, с шокът на времето тук е показателен, както и ускоряването на обичайните предизборни емоции, събития и действия..

Но и без да цитираме големите автори, видно е, че във всяка следваща година изборният екшън става все по-бърз, да не говорим, че информацията е вече важна не към минутата, а към частите на секундата. Нямаш време за реакция, ако имаш, значи лошо си се преценил, защото подобен вид сбити и бързи реалности винаги изпреварват предварителната ти представа за тях… Социалното махало пощурява и разбира се, търси да се успокои в някаква своя балансирана среда… И, това ще стане, когато се появи кандидатът, подходящ именно за средното ниво на емоционалната интелигентност на електората…

Затова, за съжаление или не, повечето избрани вече политици не са бунтари, не се отличават с нестандартни идеи и не правят революции… Обикновено със скучни и размити образи, те са именно в „зависимостта на средното ниво”… И ако трябва да се правят прогнози за настоящите кампании – вероятно напред ще бъдат кандидатите, удобни и зависими в границите на системата. Затова и съвсем естествено в хода на еволюцията, пък била тя и гражданска, се произвеждат призиви към гласуване – не толкова с цел да се издигне една или друга личност на фона на непроменящата се система, а за да се насити пространството с нови емоции и идеи. Опит за повдигане на средното общо статукво, с което да се произведат и новите лидери. На тълпата, обаче…

Като контрапункт, закономерно тук идва въпросът за хората – индивидуалисти, тези, които не искат да влязат в масовата психология и рецептите за щастие. При тях, рационалното намерение да им се вменява, че е време да направят своя избор, отдавна не работи, защото индивидуалистите постоянно са в осъзнато състояние по отношение на личните си решения. С това именно и се отличават от тълпата. Тогава, в какъв кандидат биха се припознали различните? Ами много просто: в човек, подобен на тях самите…

Затова е толкова важна личността в политиката, и в този смисъл, така прокламираните правила като „местен и известен” вече не вършат работа. А формулата „доброто име е равно на авторитет” отдавна е без съдържание в модерното общество, което вече има свои си ценности, отнасящи се предимно до индивидуалната автономия.

Индивидуалният човек като правило е технологично напред, добре образован и с добро заплащане поради което, информиран и с висок коефициент на познание, работи със себе си и презира посредствеността. Цени времето и личния си живот. Има свои начини за разпускане, вълнува се от модерно изкуство и е на светлинни години от местните общински драми. Космополитен, той общува на глобално ниво с целия свят. Емпатиен и добронамерен, не търси зрелището и конфликта, държи на приятелския тон. Пътува. И няма корени в общоприетия смисъл…

Новите хора вече са направили своята революция. Социалните мрежи и интернет са голямото им оръжие, защита и начин на живот. Успех, достижения и бъдеще. Е, на тази таргет група може ли да се предложи политически избор?… Ами не може, и така обикновено тези хора изпадат от фокуса на предизборните кампании. За сега индивидуалният човек бива встрани, но това вероятно няма да продължава много дълго. Той ще откаже да се съедини с тълпата, но в бъдеще ще може да я подчинява, каквото и да значи това… И една подробност: този човек не е задължително да бъде в графата „млади хора”, както обикновено биват обобщавани по-напредничавите и образованите. За съжаление, в малките населени места повечето от младите хора съвсем не са по-напред от родителите си по отношение на модерност и съвремие. Затова при индивидуалистите говорим за съвсем нов вид човешка общност, която като цяло е апатична, защото е пренаситена с информация… И към която следва да се подхожда изключително внимателно и честно, с опит за говорене на нейния език – аргументирано и обосновано, и най-вече със съобразяване с нейния цялостен профил.

Психология на тълпата

Безразлични, ожесточени, индивидуални или масови човеци, щем не щем, част сме от „всичкото”, включително и от новините всяка вечер… Да казваме, че не гледаме телевизия е утопия. Достатъчно е, че живеем във века на информацията. И колкото и да говорим, че политическият избор не ни интересува, всички имаме мнение – тайно или явно. Също така – отношение и емоция, защото сме живи хора, все пак. И дори да сме преминали границата на безразличието, по някакъв начин ни се иска да сме в съзвучие с нещо, поне най-малкото със себе си… Нормална необходимост. От смисъл… Някои автори, като К.Г.Юнг я наричат религиозен инстинкт – потребност от това да има присъединяване към общност, идея, бог, баща, цялостен архетип – нещо, което е „над-нещата”, универсум…

Други я наричат психология на тълпата. Останала като лиценз предимно за пост-комунистическите държави и в бедните общности, при които предварително и с цел са обезглавени религията и ценностите. Целта е човеците, превърнати в тълпа, да изпитат наново своята изконна потребност – глад от свързване и милост. Но вече не от кастрирания господ, а от предлагания на негово място нов бог – Държавният глава и управление. В тази връзка, ще разсъждаваме именно от гледна точка на тълпата. Разбираемо е, защо сме от този тип народи и морал…

И така… В тълпата човек губи своята осъзната самоличност, както казва още Г. Льобон. И не само: тълпата има свои закони, мисленето й се подчинява на различни правила от тези на индивидуалния човек, тя действа на принципа на „заразата”, и бурните емоции автоматично се прилепват от един на друг. Нещо повече, те се мултиплицират и засилват скоростно и неуправляемо. Като пандемия. Тълпата е отделна нова голяма и сборна личност, която реагира обикновено под нивото и „мисълта“ на средната своя единица. По тази причина, при масовите хора действат именно популистките апели, с нищо неразличаващи се от френетичните вдъхновения по време на поредния футболен мач, и задължително неносещи друга информация освен крилатото „Ние сме номер едно!”.

И ако в този момент се появи достатъчно силна личност, която да яхне подобна експанзия, тя може да влезе в ролята на Спасител, Герой, Водач. В този случай, много е важен темпераментът на политика, и докъде може да доведе древния архетип, към който той се доближава. Дали ще се пребори със „злите дракони” в политическото пространство, или ще принесе последователите си в жертва?…

Изкуството да правиш образ
Вариантите за кандидати в предизборните кампании са няколко:

- За политически лидер се издига човек, който притежава вродена харизма, емоция и вяра в себе си. Обикновено не знае какво го чака след изборите, и поради това самият той тръгва с много добри намерения. Върши работа към момента на кампанията, обичан е от електората. Ще запази личностните си характеристики и след изборния ден. Цената, която ще плати е силна лична драма и израстване в личен план. Ако не го съкрушат преди това още.

- За политически лидер се издига човек, който присъщо знае какво го очаква след изборния ден, няма качествата да бъде лидер, не присъства харизматично. Не върши работа като имидж към момента на кампанията, но след това ще работи по установки. Добре е за всички, които разбират политиката предимно и само като добре печеливш бизнес.

- За политически лидер се издига човек, който просто трябва да изведе гласове. Тук въобще не е важно що за личност е кандидатът, защото гласовете предварително са договорени или купени. Това не е и бизнес даже, то си е просто акт на еднократни плащания и неясни обещания към продалия се кандидат.

- Всъщност, няма модели и строги правила…

Как ни карат да се идентифицираме с образа:

- Слоуган и стратегия са различни неща, но на теория, имиджът би следвало внимателно да се планира. Очертава се от ключови фрази, предварително пресметнати и отговарящи на потребностите на населението /но, обикновено не се прави такова предварително проучване/.

- А, може и да се тръгне обратно – кандидатът има определени ярки характеристики, и точно те ще бъдат засилени и превърнати в „необходимост” за електората. Печеливш ход.

- В някои случаи, образът на кандидата изчаква появата на останалите конкуренти и започва да се изгражда малко по-късно, в самия ход на кампанията, гъвкаво, отреагиращо и като пъзел към съперниците. Още „по-умен“ ход.

- Как на практика се създава т.н. мистичен ореол около кандидата, водещ до „зараза” на тълпите? Тук идва и голямото предизвикателство за конструиране на образи: т.н. архетипично кодиране – извеждат се ключовите архетипови символи, съответстващи обикновено на делата на кандидата в реалния живот, например: Учителят, Лечителят, Спасителят… и т.н.  Така Царското време си направи много мощната кампания преди години.

- Размитите определения вършат предимно неясна работа – например: „почтен”; „отговорен”; „морален” и т.н. Но, ако не е видим образът и не е очертан като добре като познат и действен типаж в съзнанието на електората, той просто не може да направи имидж… И обърква избирателите.

- Именно архетипът е този, който действа ярко и запомнящо се през емоциите на електората. Дори и косвено, през него става така търсеното лично припознаване и респект, които сами по себе си са абстрактни и емпирично неизмерими в хода на кампанията. Но, за сметка на това – основно действени и видими при крайния резултат от изборите. Затова се казва, че изборът е винаги ирационален.

- Така и припознаването в кандидата е всъщност харесване… Означава, че „аз се виждам в този образ”… От тук тръгва и съревнованието, и това на всяка цена да защитиш своя фаворит и своя отбор / в случая себе си, стремежа си, идеала си за това кой искаш да бъдеш, същностно и много лично/… Е, когато са ти платили за това, също нямаш избор – обичаш го тоя кандидат, и реално на практика в последствие именно така и става, защото психиката има механизми да се самооправдава. Иначе ще се разруши от вътрешните несъзнавани конфликти за несъгласие със себе си.

- Но само архетипичното кодиране не е достатъчно. Много е важно „нашият човек” да е коренно различен и ярко да се откроява от останалите, и то в позитивен план. Прави се т.н. нареченото на професионален жаргон „отстояване” на кандидата. Уникалност като личност, намерения и програма, подчинени, разбира се, на неговите архетипови характеристики. /Това не се прави в България, и много рядко може да се види как образът на някой от политиците е в съответствие със същността му. Тези, които успяват, го правят благодарение на силния си характер и на личната си енергия/.

- По аналогичен начин се конструира и образа на „врага” – изтъкват се неговите слабости, и се прибавят нови такива… Добавя се и приликата му със значима и добре позната фигура – типаж в колективния спомен, превърнала се в нарицателно с отрицателен знак. Затова, врагът винаги е негативен… Ако пък няма враг, той просто се създава…
– Но, да не забравяме, че личната харизма е вродена. Имиджмейкингът може да научи кандидатите как да се държат в обществото и пред камерите. Може да сложи думи в публичните им изказвания, и да сменява гардероба им. Но тази втора „персона” рано или късно се пропуква и видим става действителният човек, а не образът, взет на копи – пейст. Така, за радост на природата, никой не може да я отмени.

- Харизматичният лидер е този, който облъчва и притегля хората към себе си. Емоционалният човек. Естественият човек, който приема на първо място предимно себе си, притежава реална самооценка и не стреми да угоди на околните на всяка цена. При който е видно, че има интерес и отношение към случващото се наоколо. Човекът който се чувства добре в кожата си, дори когато работи, и не спира да се вълнува. Разпознава се по откритото лице, поглед и усмивка… Дава и приема доверие, и не му е нужно да наизустява жестове, думи или поведение, защото той винаги носи в себе си архетипа на свободната личност… И, в това е именно е чарът на необяснимото въздействие.

Ролята на избирателя

На всички ни е ясно, че повечето предизборни кампании се провеждат привидно „позитивно”. Както и че всички те имат удари под кръста – просто част от играта. Това е наистина друг свят, той има своите резонни правила, дори видимо да няма такива.

По отношение липсата на етика в политическите кампании, иска ми се да кажа, че няма нищо толкова странно, всички попадаме в подобни колизии на съвестта. Всеки си върши работата, която му е приоритет в момента, пък било то и личностите, хората и екипите в предизборните кампании. Сама по себе си, кампанията е едно огромно представление, и колкото по – адекватно са раздадени ролите, толкова е по -зрелищен спектакълът. Трябва да има напрежение, конфликт, кулминация и развръзка, в която накрая публиката да си отдъхне. Разбира се, че има режисура, и разбира се, че говорим за майсторство, пък било то и във вид на манипулация…

Зад този огромен труд стоят много работа и усилия. Които в повечето случаи възникват с идеята за по-добро бъдеще. В този смисъл, кой от нас може със сигурност да твърди, че е независим и свободен?… В една зависима от себе си система… Наясно ли сме с личната си роля и мотиви в реалността, в която съществуваме? С други думи: можем ли и как да победим „злите дракони”?… В политиката, или в самите себе си, обаче… В това е въпросът…

Даниела Първанова
Местни избори, 2015



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход