Ден за размисли с много рими

14-Watercolor-Painting_by_guillembe-600x720


Щастието е облечено с козина – тя може да бъде във всички цветове и различно дълга.

Щастието има четири крака – могат да бъдат и големи и малки.

Щастието има опашка – било то къса и малка или голяма и пухкава.

Щастието има две очи – различни на цвят, но показващи най-много чувства.

Щастието има лапи – някои големи, други малки…

Щастието е куче.

Куче, в чиито очи можеш да видиш повече човек, отколкото в човешките.


И днес беше гладно.

Дали на детето му е хладно

или на кучето гадно,

хората не ги интересува.

Защо той мърлува?

Защо той тъгува?

Нима едно бездомно куче,

едно бездомно дете,

не се нуждаят от ласка?

Нима не се нуждаят от обич,

или ви е само за окраска?

Сърцата ви са студени,

сърцата ви са зли!

Изглеждате изморени,

гледате с лоши очи.

Дано нямам късмета да съм „човек“ като вас, но вие да имате – да сте като нас!


България от много време я няма,

България отдавна не е цяла.

Природата ни е мръсна,

а не като в миналото – пъстра.

Морето ни чернее,

от отпадъци – сивее.

България е само име – държавата отдавна си отиде.

Не, че спи народът, напротив!

Ден след друг нови протести,

колко жалко, живеем зад завеси.

Не сме си виновни ние, че сме овце,

а турското робство и държавата, че ни пасе!

Не сме си забравили апостолите,

повечето НЕ ГИ ЗНАЯТ и те.

Срамно е, защо ли?

По държавите ни знаят – „голи“.

Кой е чувал, за по-безинтересен народ?

Добре, че е стария род!

Кой от нас разказва в чужбина,

че сме били сговорна дружина?

Децата бягат и не говорят грам.

За нашата родина – големият срам.

Почти никой не е минавал по някоя еко пътека.

Защо ли? Да ходиш може и в чалготека.

При паметник се ходи само на празник,

е разбира се, че на кой си длъжник?

Не сме виновни, че не сме чути,

виновни са тия от горе, че са глухи.

Името България скоро няма да го има,

някой все повече от него си взима.


Когато не знаеш,

но Света те влече,

спри да дълбаеш,

остави водата да тече,

носи се по течението

и дума която не сече,

не давай на владението.


Седейки на верандата,

гледайки към изсъхналата неподдържана ливада и увехналите цветя до себе си,

човек осъзнава колко малко работа е свършил, не се е погрижил за себе си на време.


Хората ми казват да се срещна с реалността,

че не е лошо да бъда извън своя свят.

Но хората не осъзнават, че всеки има своя реалност,

просто на изкуствените хора, реалностите им са една…

така да се каже, проста и омаловажена среда,

в която да могат да бъдат голи и наистина предсказуеми.

 Не живеем в един свят.

Живеем в собствен!


Пред всеки, когото поискам мога да бъда представена по всякакви различни начини, и той може да ме види по всякакви различни начини.

Но истински аз нямам, той си ги избира.


Винаги вярваме на това, което е ясно и се знае.

Никой не копае.

Но какво има под земята?

И защо трябва да се копае земята, когато копаенето вече се случва, но не от нас, а от нещо друго, за което дори да разкажа… никой не ще повярва!


Автор: Денис Любенова
Снимки: Интернет


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход