Отвътре

main-qimg-713aa75b2d28b63650e14084c7759002-c


Една форма, приличаща на лъв с плетени цветя през гривата, изпъкна от огъня, взирах се докато не изчезна.

С него и огънят изгасна.

Такъв е пламъкът на хората.

Страшни, но нежни – изпъкват само при възможност и когато приключат си тръгват и оставят само най-важното след себе си.

В случая – жарава.


Раните си промиват с спирт, така лекуват и душите си…


Има една врата която стои затворена,

но не и заключена.

Врата, зад която се крият неща,

различни за всеки.

Аз своята я оставям открехната,

когато влизам и излизам,

за да ми е по-лесно измъкването от нещата отвън и от нещото отвътре.


Превръщам се в нещо, което знам,

че винаги се е крило в мен,

и аз съм го крила в себе си.

Чудя се, само ли излиза на показ,

аз ли го карам

или е привлечено от скритото отсреща.


Плаша се. Страх ме е. Сякаш хората са обвити в цветни пашкули.

На 100 черни пашкула, се пада по 1 цветен.

Проблемът е, че моя е по средата.

Чудя се, черен ли става, или цветен.

Не мога да си спомня какъв е бил преди това.


Автор: Денис Любенова
Снимки: Интернет


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход