Децата при развода

ЦПЛР – ОДК,
Даниела Първанова
психолог и старши учител
.
.
 

СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДАВАНЕ

.

Gypsie_Raleigh_ilustraciones_dibujos_tristes_para_reflexionar_10 (1)

 

Често пъти, останал незабелязан, Синдромът на родителско отчуждаване може да причини много повече вреди при децата на семейства в развод, отколкото самия развод. Всички деца, които са в ситуация на разделено семейство преживяват тъга, гняв, и безсилие, които, обаче, в подходяща среда и разговори с родителите могат да бъдат успокоени и интегрирани.

По друг начин стои въпросът при Синдрома на родителско отчуждаване, причиняващ трудно поправими щети в детската психика, чиито проявления, обаче, децата не винаги споделят поради срам и усещането за различност. За създаване на родителско отчуждаване се говори тогава, когато децата живеят при единия от родителите и са видимо негативно настроени към другия, без да има реални белези за психически или физически тормоз от негова страна. В същото време, симптоматиката много често се тълкува избирателно в зависимост от интересите на родителя, при който живеят децата. Въпросът е спорен, както поради родителско незнание, така и поради непознаване на личните права на отхвърления родител.

Как да разпознаем проявленията на Синдрома? На първо място – това е отказът за посещение на другия родител. Децата обикновено отговарят, че не знаят защо отказват срещи, или се оправдават с несъществени неща от ежедневието: “Сега имам други неща да правя”; “Да го отложим за следващия път.” и т.н. Това е т.нар. “мнима воля на детето”, с която често се оправдава и истинската воля на родителя, при който живеят децата, като той от своя страна също се оправдава с твърдения от типа: ”Следвам и подкрепям желанието на децата”. Мнимата воля на децата може да се разпознае и по натрапливото повтаряне на абсурдни фрази, неприсъщи на детското развитие, но възприети от обкръжението – т.нар. “сценарии на възрастните”- основно чути от родителя, при който живеят, като например: „Там не е подходящо за мен“ и т.н.

Друг съществен фактор е болезнено демонстрираната привързаност към родителя, на когото са отсъдени родителските права, която привързаност може да добие катастрофални изражения на родителско обсебване и параноичен страх у детето от загубата му, на фона на непрекъснато нарастваща омраза към другия родител. Същевременно, в повечето случаи, притежаващите родителски права родители привидно несъзнателно подклаждат тази зависимост на децата в своя полза, като се изживяват като “жертви” и по този начин карат децата да се чувстват съпричастни, респ., – отговорни за тях. Така, детето се измества от нормалната му роля в семейството и му се налага да мисли за несъществуващи отговорности, които детската психика не може да поеме, и за да се запази, може да произведе несъзнавани фантазии и обсесии в които да избяга от усещането си за вина и несправяне със ситуацията.

Още по-сложно става, когато образът на родителя “жертва” се допълва с образа на родителя “герой – горд и непреклонен по отношение на другия родител”, и те обикновено вървят заедно. Детето съвсем е объркано, не знае да се грижи или да следва родителя в неговото отрицание към другия родител, към когото, разбира се, детето си има своите потребности и привързаности, и който е част от неговата психична цялост. Това поражда вина и вътрешно противоречие у детето, които дори и мълчаливи в началото, могат да доведат до т. нар. “бягства от реалността”: детски депресии, обсесивно – компулсивни разстройства и шизоидни симптоми, пристрастяване към наркотици, агресия, асоциалност и наклонности към суицид – самоубийствени стремежи в младежката и зрялата възраст.

Като цяло, всички родители обичат децата си по начина, по който го разбират, и в повечето случаи, за появата на синдрома, причината не е в “лошото родителство”, а в преработката на емоционалните травми и реакции при развода у самите родители, които обяснимо влияят и върху децата. Важно е да се отбележи, че дори и да няма умишлена и съзнателна манипулация върху избора на детето, този избор индиректно се влияе от средата, в която детето пребивава и нагласите на „по-силния родител“ – този, на когото са предоставени родителските права.

За да се предотврати Синдрома, родителите е добре да запазят партньорството в отношенията си, както и да приемат, че раздялата не е край на връзката между тях, а е начало на нов етап. По същия начин, с децата трябва да се говори като с партньори, както и че дори и живеещи на различни места, родителите си остават най – близките техни хора, които винаги ще ги обичат, и дори и разделени на този етап, семейните отношения продължават. Децата са по-умни, отколкото си представяме, и за тях е важно да им се дадат реални параметри на ситуацията, в която се намират. Не бива прекалено да се щадят и да им се дават недостоверни обяснения, към които те са особено чувствителни и подлагат на съмнение, особено когато става дума за семейството.

Често пъти децата осъзнават, че е по-добре родителите да не се карат, което за тях означава да не се мразят. Когато родителите воюват и се обвиняват, децата автоматично занижават своята самооценка, защото вътрешно се чувстват “разцепени” и виновни, че не могат да повлияят и да заемат страна. Важно е да се знае, че за детето и двамата родители са ценни, без значение кой и как ги определя в света около тях.

Когато достъпът до единия от родителите е директно или индиректно ограничен, детето страда, дори и когато на практика самото то привидно “решава” своя избор, което още повече засилва чувството му на вина и тревожност. От значение е и близкото и приятелско обкръжение при родителя, при който живее детето, които също могат да повлияят върху отчуждаването към другия родител.

Традиционно, при разследването на синдрома на родителско отчуждаване в институциите, обикновено се търсят фактите на родителска манипулация, която, обаче, трудно се доказва, или в най-добрия случай могат частично да се изведат тенденции в родителското поведение. По тази причина, фактите за емоционална дистанция към другия родител все още понякога продължават да бъдат обяснявани по най-лесния начин и базирани на неоспоримото “желание на детето”. На практика, подобни заключения често пъти решават съдбата на цялото семейство, като не се отчитат и бъдещите деструктивни проявления на отделните членове, особено на децата.

Положителната страна е, че в съдебните и социални институции вече има чуваемост, търсене и опити за изясняване на подобни случаи, а родителите, които имат притеснения е добре своевременно да потърсят психолог за децата си, и то още от момента на раздялата, за да не се стига до травмите при родителското отчуждаване.

.

.

Gypsie_Raleigh_ilustraciones_dibujos_tristes_para_reflexionar_4

 

.

Снимки:
Рисунки – Gypsie Raleigh
https://jasmin.bg/
.
.
.


Трябва да влезете за да напишете коментар Вход