Селфи и Self

53192480_752557845127508_5978661112449597440_n

Може ли да си представим клишето „живот” не като единица, а като сбор от много  самостоятелни и свързани други неща, от които нито едното не е по-правилно, или по-лошо. Безлично, ако го погледнеш отгоре. Просто,  изменящ се пъзел, ама все пак стабилен, слава богу. И, въобще да не си мислим, че имаме тоталната воля над това. А, нещото, което го оцветява е личната емоция на любовта и страха, да не кажа само на страха. Невралгичните точки, над които пък, съвсем нямаме контрол. Всъщност, няма истина, освен субективната такава. Няма и „истината е някъде по средата“. Всъщност, има само лични преживявания, и лична прожекция. И никой не е специален, всички сме в кюпа…

Често се объркваме, като бързаме със смисъла и разумните категорични цели, които, естествено се променят, най-вече, защото човек, пак от страх, нормално, не иска да бъде сам в собствения си филм, и присъединява, или се при-съединява към  чужди смисли, което е и най-хубавото, стига да има приемане на факта, че всеки е различен, и това  не засяга никого. Умножаването на себе си може и да стане, може и не. На себе си, но не като „мене си”…. Разликата е в ония няколко грама душа, дано да оцелее… Душата… За да направи гняв, най-малкото…

Нереализираният потенциал на Себе си прави невроза. Ако човекът е цялостен кръг, колко са процентите, в които той самият се познава – „пита”, статистика. Колко от  разделите работят, и кои от тях имат потенциал, който може да се развие. Всеки сам за себе си го отчита към момента, в който е. Лично време и движение, което винаги е компенсирано, в смисъл:  ако, например не успявам в едно нещо – то, в друго съм добър. Ако искам насила да успявам във всичко, ще ощетя наистина силните си страни. Запълването закономерно  ще стане постепенно, с времето и търпението тук е огромната ценност. Както има еволюция в природата, така има еволюция и при всеки човек, и тя не е свързана винаги с разбирането за модерно благополучие, по-често не. Велика сила е компенсацията, тема за размисъл. Това правят и сънищата, това правят и реалните случки. Баланс. Така е и по въпроса за „има, или няма съдба” – и двата отговора са верни. Както и за всичко – любовта има демонична страна и обратното.

В заключение, връщам се отново на страха, не като слабост, а като психологическа потребност – основен инстинкт за оцеляване. Обратната страна на страха е любовта, а дали?. Осъзнаването е само мислене, докато не стане действие. Близкият човек е най-вярното огледало, и не е случайно, така го е направила природата, за да сме й нужни. И, неслучайно близките ни хора са ни „близките хора”. Пре-живяване  през – другия отново на себе си е, но не самоцелно.

И всичко към момента при всеки е важно, в младите години – постижения, в по-възрастните – семейство, и пак не мога да кажа кое е най-вярното. Пълно е с определения и формули, според мен си зависи от степента на невроза, или степента на стремежа на душата. Ако някой ми каже, че някъде има мир и хармония, ще се самоопровергае… Връзките и семейството са ценност, но не на всяка цена. Когато не вървят нещата, мисля си, че бягството не е от партньора, а към собствените стари „идеали”… Има за какво да се помисли… Думата „компромис” е натоварена по принцип с кофти значение, от друга страна си е нужно мислене, ама наистина мислене, когато има любов… това е тоталното приемане, и тогава не е компромис, а избор…Човекът, ако не е сам себе си, и не се реализира, следва да помисли… Да се прибере, или преди това предварително да се опита да направи „прошка“ на другия човек, респ. – на себе си…

Думата „воля” е нещо друго. Тя е производно и фон отново на себе си, или на семейно възпитание.

Извън Селфи, тя може би,  е убеденост за „правилността на нещата”… И, пак – разбира се, е субективна… Всъщност, волята иска и много други неща. Които, в повечето случаи са „маловажни“, когато говорим за нормалния живот. Иначе, да – усилия трябва да има. И то, много, много  усилия… лични…

 

 

Снимка:

Огнена група „Феникс“

 

Селфи е моментна снимка – образ, който искаме да бъдем на този етап

Self е целостта, която можем да бъдем, панорамна снимка на възможностите ни, не само на този етап

 



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход