ЗА НАС

 

От обкръжението към целостта, и обратно…

С посоката на слънцето, събрана в личния поглед...

На границата на личното и преживяното…  

Където започва голямата среща на всеки един…

В  неговото лично пътуване От себе си…  Към себе си…    

        

Затова избрахме символа на зрението – в кръга на завършеното познание и в неговата невъзможност да има край. Разлистване, отваряне, събиране и обновяване… И  изконната смелост да насочваш  прожектора във всички посоки, които можеш да видиш. И да знаеш, че те се осветяват именно от теб и никой друг…

Защо „BARAKA”, ли?…

Думата ни изплува съвсмем спонтанно, докато мислехме име на сайта… . Разбира се, че сме вдъхновени от едноименния  филм… И въпреки резервите по отношение на това, че може би ще звучи с претенция или като подражание, заглавието не ни остави, докато не ни поведе…

И се чудиш, как моделът на едно художествено кино може да бъде архетипно кодиран някъде дълбоко, и ти самият не можеш да определиш, къде точно… така че, когато стане дума за вдъхновение, именно и точно този филм да застане като образ пред теб… свързва те с неопределими, но  незнайно защо познати неща… И ако решиш да търсиш интуитивно или просто защото така си решил, още преди да зададеш въпроса за „звука на вселената и светлината на времето“, ти вече си получил отговора там някъде, в лентата на „Baraka”  …

BARAKA – като ритуал и поклон пред великите майстори, така и децата се учат от примера на Големите…  И избрахме видимата красота, всичко друго би било теория, която със самото си написване ще обезсмисли самата себе си… А „baraka” не е това… Защото, човек се нуждае от лична религия, и ако тази му потребност бъде отнета, човекът остава в психическа пустота…

Думата „baraka“ е древна суфистка дума и може да бъде преведена като „благословия”…

Докато търсехме други значения, попаднахме на италианската  „baraссa”, което в превод е  ”хижа или временно жилище”… Подобно  значение има и в „барака“ на български –  „лека дъсчена постройка за временно използване“,…  и  тогава обикновено си представяме  дървена къщичка, направена  с бързи щрихи от нищото и изведнъж, докато навън грее слънце  или вали, а може би и двете… И всичко е толкова характерно и ясно, както и трябва да бъде… в същото време го виждаме някак напълно съответно на това късче виртуално пространство в което временно се намираме, и което пък пространство „в превод” от самите нас означава, че тази игра на интерпретации особено ни харесва, защото вярваме, че всички неща не са еднозначни, макар и съответни…

Символът не подлежи на анализ, затова в превода и в скрития план всичко зависи от поставеното ударение и гледната точка, в този случай, вече „преведено” на езика на вдъхновението, казваме: Ще се радваме за личното про-явление на всеки, който пребивава тук… Както знаем, временносттта е закономерно вписана във вечността и обратно… Така, както малкото лично художество е образ  на голямото колективно творчество, наричано „живот”, а  човекът вътре в себе си завинаги означава своето  сбъдване…

С пожелание за Благословение!

От екипа на сайта

И така…

Когато твориш, всеки ден и всяко нещо ще ти звучи по различен начин. Ще се намираш в различни състояния, така хубаво се сменят акцентите… И после пак ще се връщаш към предишните. И въпреки всичко, ще има моменти в които няма да можеш да Бъдеш… Позволявай на тези моменти да се случват…

И нищо не следва едно след друго, както го очакваш. Погледът сам попада там, където от само-себе си знае, че върши работа – във важния за теб момент. Нали знаеш, откъдето и да започне една история, тя винаги е вярна…

Нещата ще станат, дали поради теб, или въпреки теб. Защото, във всеки един момент ти живееш най-доброто от себе си. И това е толкова естествено, че всичко друго би било смехотворно…