Създаване

РОЖДЕН ДЕН

Идеята се роди  на  20.12.2011г. (Съвсем случайно, разбира се… )
Без да искаме, оказа се голям християнски празник – Предпразненство на Рождество Христово…

И,… потърсихме фолклора…

На Игнажден, според народните обичаи,  започва преходът към Новата Година, затова на много места в България се е смятало, че от този ден настава вече самата Коледа. Този ден е наситен  с ритуални действия и гадания и не случайно,  е посветен на Игнатий Богоносец, наречен така защото се е вярвало, че носи Богя  в сърцето си.

Преданието споделя:

Когато Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите слова, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

“Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно, и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема”.

Малкото дете станало свети Игнатий Богоносец. Свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си…

От Игнажден, според християнството, започват родилните мъки на Божията майка, които продължават чак до коледната нощ. “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди Млада Бога”, пеят коледарите…

Така, този ден поставя и началото на коледните празници, в които основното очакване е Денят на зимното слънцестоене (22 декември)… Когато се ражда Новото слънце… Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването на това равновесно  слънцестоене… Затова, и  денят 20 декември се нарича още Млада година…“

Това време на преход, от най – древни времена е свързвано с важни ритуалани действия, привличащи добрите сили. Тук се преплитат дихотомността и многообразието: магията на действието и бездействието, на докосването,  на наричането и благославянето – всичко това е вплетено в ритуалите на 20 декември…

Денят, в своето значение, е посветен на свети Игнат, за това допринася и своеобразното звуковото свързване на „Игнат“ с думата „инат“,  което предполага, че каквото се направи на тоя ден, упорито ще се случва и  през цялата година, т.е. ще се „заинати“ точно така да става. Важно за този ден е свързването му с със значими огнени обичаи, свързащи името Игнаций с думата „Игнис“, т.е. „огън“.  Така, този ден се превръща в празник за хората с огнени имена: Пламен, Пламена, Огнемир, Огнемира… Свързаните с огъня…

Интересно поверие е, че на този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието…

СЪЗДАТЕЛИТЕ…

„Нарекохме се „Общността за децата на Козлодуй“, защото е неангажиращо и незадължително, всичко друго би звучало малко или много като претенция… То просто е това, което съществува… Затова и поискахме да го проявим…

Ето малко за нас:  Ние сме от тези, които вярват, че новите хора са чувствителни, образовани и действени… И няма невъзможни неща, особено когато става въпрос за децата и младите хора… Не е необходимо да влизаме в подробности относно трудното ни време, просто искаме да направим така, че по-малко да се говори за неуспехи, а повече за постижения… Не търсим виновност, не гледаме в миналото… Нашият смисъл е в сегашното… А, погледът ни – в утрото, когато децата ни все така с усмивка ще потъркват сънените си очички, излизайки от приказката на съня, за да открият, че навън отново ги очаква другото вълшебство на живота – техният Голям, Прекрасен, Личен, Слънчев Ден… Така, както винаги е било, и както винаги трябва да бъде… Защото, малки или пораснали, всички ние сме деца… Със своите мечти за бъдеще и светлина, по пътя в търсене на Себе си“…

От името на родителите и приятелите на идеята

Да Бъде.

https://www.facebook.com/cpdkozloduy#!/cpdkozloduy?sk=wall