Начало » Категории » АРТ ЗОНА » Визии

Духовно убийство

Младежко и юношеско творчество Александра Иванова Странно е как може да се почустваш мъртъв, но да не те убият. Когато отнемат семейството ти, всичко ценно за теб. След това животът ти губи смисъл. Но въпреки това трябва да продължиш, заради тези хора, които са ти отнели… Те не биха искали да се откажеш!   Последни публикации […]

\

Дяволската тройка

Омайната мелодия отново звучеше в главата му… Забавеният и същевременно напрегнат ритъм изкривяваше физиономията му… видимо най – вече устните… Да, те постоянно танцуваха – преминаващи от състояние в състояние…  значително повече преобладаваха нацупените гримаси… личеше си и то много, че нещата не бяха безоблачни, че той имаше проблем или нещо по лошо… защо беше толкова странен и […]

…всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее…

Даниел Стойнев Когато се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност […]

Колос

Стоя на едно място и не мърдам като вкаменен… душевно чувствам се почти в безтегловност, ако изключим разтърсващо гъделичкащата тръпка, която обикаля цялото ми тяло… съм напълно статичен и глухоням за заобикалящата ме реалност. Просто си представете замръзнал във времето и в дадена поза колосален титан, който бива изкаран от трансовото си състояние…разтърсен от тръпка […]

Единственият отговор…

Когато беше малка, тя постоянно питаше. Питаше, защо има слънце. Питаше, какво прави водата. Питаше, как летят птиците. Питаше , защо има толкова много лоши хора. Питаше, откъде идва отчаянието. Питаше, защо кучетата лаят и защо вятърът е студен. Питаше за злобата в очите на хората. Казаха й. Казаха й за химията, физиката, биологията, казаха […]

Човекът, който сбъдна съня!

Не ме събуждай. Тихо е… Седни до мен и усети дъха ми. Дай ми да усетя твоя. Не, не говори, остави тишината да говори. Нека бъде нашата неразрушима, вечна тишина. Тишина – пропита с истини, с лъжи, с интириги и понятия, тишина даваща живот на нещо ново и истинско, което думите само ще осквернят. Остани […]

Гост в съня ми

  Какво ти трябва? Какво искаш? Не ме буди, моля те, сънувам. Сънят е начина ми,  да ме няма на този свят, не искам да съм част от него, не се чувствам част от каквото и да било тук. Пълен с грешки, побъркан свят, объркани хора… Иска ми се да направя нещо, нещо със смисъл, […]

Моята смърт…

Смъртта идва бавно. Тя е просто сянка. Просто спомен за нещо отминало. Идва за секунда, като слънчев лъч и оставя горяща рана в съзнанието ти. Тя е в едни очи. Очи, като есенен ден. Малки зелени тревички и слънчеви пръски на фона на кафяви листа. Сухи и забравени. Тя е една усмивка, видяна толкова отдавна […]

\

Една недоразказана приказка…

Колко девствено чиста и красива беше тя… страхотна, неповторима,  непредсказуема, тъй тайнствена и загадъчна… самото съвършенство… мислеше си той… но не знаеше грубата истина… че тя беше всичко друго, но не и девствена… безнадеждно осквернена, потъпкана и наранена от много предни походи пътека… която се надяваше и върху нея да поникнат и разцъфтят цветленца… някой […]

Танцът на цветето

Танцът на цветето, около бодливия трънак, който вместо да го убоде, изсмуче, употреби или да му открадне светлината, го пазеше като живота си… Tой танцуваше своя любовен валс с цветето, омаян от благоуханията и цветовете му. Tрънакът не беше алчен, по скоро самотен, но сега беше щастлив и доволен от плячката си, той просто искаше […]

\

Page 1 of 212