Начало » Категории » АРТ ЗОНА (Page 2)

Сънувах сън, но в две части…

  Сънувах сън, но в две части. Първата част беше еротична, с мъж, който не познавам лично, но в който бях влюбена в училище. Скоро го намерих в един сайт и ми стана приятел, което може би събуди отново онази емоция, която се пренесе и в съня, странно защо точно снощи. Втората част на съня […]

\ \ \ \

Дяволската тройка

Омайната мелодия отново звучеше в главата му… Забавеният и същевременно напрегнат ритъм изкривяваше физиономията му… видимо най – вече устните… Да, те постоянно танцуваха – преминаващи от състояние в състояние…  значително повече преобладаваха нацупените гримаси… личеше си и то много, че нещата не бяха безоблачни, че той имаше проблем или нещо по лошо… защо беше толкова странен и […]

За злоупотребяването с мъката на хората…

Реших на сайта да създам новата категория „Преживяно“. Защото ПРЕЖИВЯХ една неприятна история. Не случайно я позиционирах в терапевтичното ни онлайн пространство АРТ-ЗОНА… Защото писането за личните ни емоции и споделянето с околните е терапевтично… И полезно за всички… Ще се радвам ако и вие споделите вашите преживени истории, били те хубави или лоши… Защото така […]

…всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее…

Даниел Стойнев Когато се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност […]

Колос

Стоя на едно място и не мърдам като вкаменен… душевно чувствам се почти в безтегловност, ако изключим разтърсващо гъделичкащата тръпка, която обикаля цялото ми тяло… съм напълно статичен и глухоням за заобикалящата ме реалност. Просто си представете замръзнал във времето и в дадена поза колосален титан, който бива изкаран от трансовото си състояние…разтърсен от тръпка […]

Единственият отговор…

Когато беше малка, тя постоянно питаше. Питаше, защо има слънце. Питаше, какво прави водата. Питаше, как летят птиците. Питаше , защо има толкова много лоши хора. Питаше, откъде идва отчаянието. Питаше, защо кучетата лаят и защо вятърът е студен. Питаше за злобата в очите на хората. Казаха й. Казаха й за химията, физиката, биологията, казаха […]

Човекът, който сбъдна съня!

Не ме събуждай. Тихо е… Седни до мен и усети дъха ми. Дай ми да усетя твоя. Не, не говори, остави тишината да говори. Нека бъде нашата неразрушима, вечна тишина. Тишина – пропита с истини, с лъжи, с интириги и понятия, тишина даваща живот на нещо ново и истинско, което думите само ще осквернят. Остани […]

Гост в съня ми

  Какво ти трябва? Какво искаш? Не ме буди, моля те, сънувам. Сънят е начина ми,  да ме няма на този свят, не искам да съм част от него, не се чувствам част от каквото и да било тук. Пълен с грешки, побъркан свят, объркани хора… Иска ми се да направя нещо, нещо със смисъл, […]

Моята смърт…

Смъртта идва бавно. Тя е просто сянка. Просто спомен за нещо отминало. Идва за секунда, като слънчев лъч и оставя горяща рана в съзнанието ти. Тя е в едни очи. Очи, като есенен ден. Малки зелени тревички и слънчеви пръски на фона на кафяви листа. Сухи и забравени. Тя е една усмивка, видяна толкова отдавна […]

\

Една недоразказана приказка…

Колко девствено чиста и красива беше тя… страхотна, неповторима,  непредсказуема, тъй тайнствена и загадъчна… самото съвършенство… мислеше си той… но не знаеше грубата истина… че тя беше всичко друго, но не и девствена… безнадеждно осквернена, потъпкана и наранена от много предни походи пътека… която се надяваше и върху нея да поникнат и разцъфтят цветленца… някой […]

Page 2 of 512345