Начало » Етикети » Ахилем Авенг

Плачът на небето

Ахилем Авенг Когато вали или по скоро въпросът е, небето плаче ли? В днешно време има достатъчно доказателства и факти, обясняващи явлението дъжд… Тогава ще се попитате, небето да плаче ? Според мен, не винаги трябва да се гледа на нещата еднопосочно, просто много е лекомислено, гадно и тъжно да се съсипва божественото величие на тази благодат, […]

\ \

От нищо нещо и пак нищо / Острокрилата свобода

Ахилем Авенг Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме,  като дойде тръпката. Прегърни ме, обгради ме, обсеби ме, след като тръпката си отиде. С теб сме, заедно сме, пътуваме нанякъде…. може да бъде навсякъде и никъде,  но не се интересуваме от това. Ние просто напредваме напред и надълбоко с бързи темпове и се чувстваме добре, заедно […]

\ \ \

Личен Исус

Ахилем Авенг Събота е, сутринта някъде към 7 и 30 сет… музиката все още върви борбено, без признак за утихване… все още съм буден, потен, запъхтян, седнал на пода с гръб опрян в стената, държейки преполовена бутилка  уиски в ръка. Седя и пия със своя личен Исус. Аз и той, двамата, рано сутринта напук на комшиите, на […]

\ \ \ \

За една девойка/Любов

Ахилем Авенг Стоя близо до края, пръстите на краката ми плахо се подават от ръба, гледайки надолу към черната пропаст. Извисявам се като непристъпна канара, самотен тук, на върха за някой… но не и за теб, не и тази нощ… в очакване на теб, ето ме… тук стоя гол, заедно със своята душа, най-накрая… Треперя. Желанието […]

\ \

Звярът/Човек

Ахилем Авенг Самотна светлина блещука в мрака… затаил дъх, отпуснат върху потъпканите останки на опустошените си желания, я следя с празен поглед… Тънко гласче в главата ми будно ме запитва: „Как стигна дотук ?!“.. … Като останал без сили Звяр, покорно лежащ в тясната си клетка за забавление на господарите си… Покорността и верността, така видими […]

\ \

Лека

Автор: Ахилем Авенг А тя се движи леко, почти невидима… непринудена  лека и сладка, като спонтанна усмивка. Движения изкусни и прелъстителни, пластичният триумф на едно младо тяло, чиято кулминация ми напомня развята от вятъра паяжина… дива чиста и свободна, носеща се по течението, но и същевременно нетърпеливо очакваща следващата си жертва, която неволно подведена от изкусната прелъстителка, […]