Начало » Етикети » Ивелина Иванова

Една последна мечта

  Ивелина Иванова Да говоря за себе си, ли?… Ха, добре… Наскоро гледах един филм, не беше лош, малко еднообразен и черно-бял… Да, черно бял. Повтарящ се, все едни и същи картини, едни и същи лица. Да, животът ми мина като на кино-лента…, черно-бяла… Млад съм, още на 23, в началото, така да се каже, точно […]

\

Амнезия с часовников механизъм

  Ивелина Иванова Страх, гняв, тревога, малоценност, обич, отчаяние, топлота, себеотверженост. Такива емоции минават за части от секундата през главите ни всеки ден, дали ще е някой провокиран спомен или рязка носталгия по нещо, дали ще е усмивката на дете или треперещото бездомно куче на улицата, дали ще е света като едно неразделно цяло. Този […]

\ \ \

Искаме ли?!

  Разбирам, защо добрите искат да направят лошите добри, но защо лошите искат да направят добрите – лоши?! Може би, защото злобата е самотно занимание, може би, защото когато споделиш жлъчта, тя започва да те разяжда по – малко, може би, защото се надяваме да предадем този товар другиму и просто да се отървем. Може […]

\ \ \ \ \

Меланхолия

Меланхолия… Това е синоним на думите есен и зима в човешкия речник. Есента идва и показва на забавен каданс колко е тленно всичко, бавно убива листата и слънчевите прашинки във въздуха, бавно подготвя света за бързо идващата и неумолима зима. Това натъжава, напомня ни колко всъщност сме тленни самите ние. Меланхолия… Виждам го в очите […]

\ \ \ \ \

Бягството

Когато провериш думата „бягство” в тълковния речник излиза следното определение: „Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда“. Всеки ден милиони хора бягат. Бягат от ежедневието си, от скучните си задължения, от несбъднатите си мечти. Те не искат да са в този свяt, но са „заставени” от една неведома сила, която […]

\

Единственият отговор…

Когато беше малка, тя постоянно питаше. Питаше, защо има слънце. Питаше, какво прави водата. Питаше, как летят птиците. Питаше , защо има толкова много лоши хора. Питаше, откъде идва отчаянието. Питаше, защо кучетата лаят и защо вятърът е студен. Питаше за злобата в очите на хората. Казаха й. Казаха й за химията, физиката, биологията, казаха […]

Човекът, който сбъдна съня!

Не ме събуждай. Тихо е… Седни до мен и усети дъха ми. Дай ми да усетя твоя. Не, не говори, остави тишината да говори. Нека бъде нашата неразрушима, вечна тишина. Тишина – пропита с истини, с лъжи, с интириги и понятия, тишина даваща живот на нещо ново и истинско, което думите само ще осквернят. Остани […]

Българската „утопия“

Как се живее днес? Е,  днес дами и господа не се живее, днес се оцелява! Преживява се някак си между последното и поредното прецакване от държавата. Шегувахме се преди, че в България се яде хляб и лютеница, с малко сирене, и то на празници. Нямаше да ни е толкова смешно тогава, ако знаехме какво следва […]

Моята смърт…

Смъртта идва бавно. Тя е просто сянка. Просто спомен за нещо отминало. Идва за секунда, като слънчев лъч и оставя горяща рана в съзнанието ти. Тя е в едни очи. Очи, като есенен ден. Малки зелени тревички и слънчеви пръски на фона на кафяви листа. Сухи и забравени. Тя е една усмивка, видяна толкова отдавна […]

\